"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
|
|
Константинос Кавафис, безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
|
"Поезията на Райна Консулова - Кацарова е пиршество за човешките сетива. Тя е пътуване извън себе си и обратно навътре, през собствения поглед и погледа на другите, обезсмъртяване на миналото и своевременно сбогуване с него. Тя е вяра, налята във високи, тънкостенни чаши, пълни с червено вино. Тя е целувка, след която следва докосване. Тя е изповед в тиха хотелска стая, където се чува само шум от падаща вода. Тя е шепотът, който се изплъзва между жадните устни, миг преди да настъпи мигът на същинската интимност. И безкрайно изкушение също е. Препоръчвам ви да ѝ се отдадете изцяло." Росен Карамфилов ... |
|
|
Дора Милева е родена във Велинград под знака на Лъва. Семеен генетик-консултант и доктор по биология. Член на "Съюза на учените в България" и на "Съюза на независимите писатели". Първата ѝ стихосбирка - "Думи неказани", излиза през 1994 г. Следват "Политнала към слънцето" - 2002, "Аз пак ще се родя" - 2006, "Приживе" - 2009 и "Между небето и земята" - 2011 г. ... |
|
|
През първата половина на ХІХ век японското общество преживява дълбока криза, довела в крайна сметка до всеобхватни революционни промени, останали в историята под названието Реставрацията Мейджи. В резултат на тези промени страната уверено тръгва по пътя на модернизацията и индустриализацията. Не закъсняват и обичайните в подобни случаи опити за преоценка на традиционните ценности. През осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХІХ век в Япония се води дискусия под мотото "Литература ли е хайку?". През 1892 г. в дискусията се включва и Масаока Шики - поет, теоретик и родоначалник на съвременното хайку, ... |
|
|
Първата книга на младата авторка е приятна изненада за обичащата поезия читателската аудитория. В четирите й части, носещи емблематичните надслови "Единство", "Минало", "Настояще", "Бъдеще" е събрана концепцията на Зорница Генова и нейното поклонение за живота в цялото му разнообразие и многоликост. Владееща изкуството на свободния стих, поетесата прави сериозна заявка за място в съвременната българска поезия. Красота красотата ме погали с цветовете си залезът преля в магия разпръсна топлина в душите ни забравили какво е да обичаш ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Изданието съдържа ... |
|
|
Томът съдържа избрани стихове на една от най-талантливите поетеси и преводачки от руски език. "Като в сага родова, като в таен код не надничах никога в чуждия живот. И не питах нищо, нито пък ме питаха. Всеки Аполон има своя Пития. Всеки Юпитер мамил е Юнона. Всеки апокриф влизал е в канона." ... |
|
|
Ще ме обичаш ли отново? ... Когато превърнеш душата си в книга, когато разкажеш себе си с искреността на младостта, никой, разтворил страниците ти, няма да остане равнодушен. Смелостта да разкриеш света си, да покажеш пукнатините по "счупения ангел", в който си превърнал сърцето си и вярата в силата на любовта, която лекува всичките ти рани, са само отделни частици от докосващите споделени думи в дебютната стихосбирка на Мериха Чолак. Слънчево щастие, светла радост, тъмна болка, задавящо огорчение, дълбоко желание, истинска любов, красиви мечти, преоткрита вяра - всичко това са части от един истински и много ... |
|
|
"Поезията може да бъде обект на анализи и дискусии относно мястото на едно име в парадигмата на съвременната изящна словесност, но може и да е просто безхритростно споделяне на безценен емоционален опит. Понякога второто грабва читателя повече, отколкото първото. Тъкмо такава поезия ни предлага Мария Митева, запечатала в настоящия сборник "Хербарий от предчувствия" своите лирически проницания по време на дълъг период от живота си. Тя определено печели нашето доверие с непосредствената и мъдра уязвимост на смелото си гмуркане в бездните на спомена, любовта, самотата, надеждата..." Бойко Ламбовски, ... |
|
|
След "Сараевска книга на мъртвите" и "Къща от език", "Ябълката на Сезан" е следващата българска книга на Йосип Ости, която го представя като истински майстор на кратките лирически форми, появяващи се в срещата на чистота, талант и проницателност. Тази ябълка, бавно узрявала под чудесата на любовта и непрежалимите загуби, не пита "защо се раждаме" и "защо умираме". Тя просто назовава живота с удивление и естественост. Без поза. Във ведрите детски бели на думите. В играта на светлосенките. Назовава с тих глас, стих по стих."Людмила Миндова "Този дом не познава ... |
|
|
Богдана Екимова Зидарова, българска писателка и преводачка, е родена в Габрово. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1947) и немска филология в СУ "Климент Охридски" (1952). От 1965 до 1971 година работи в редакцията за преводна литература като редактор в издателство "Народна младеж", от 1971 до 1975 г. - в детско-юношеската редакция на същото издателство, а от 1975 г. до пенсионирането си през 1990 г. е редактор в международния отдел на в. "Литературен фронт". Печата стихове от 1958 г. в сп. "Септември". Пише за възрастни и деца. Автор на стихове и проза за деца и юноши. Била ... |
