Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
"Родена в морската столица на България, израснала в семейство на актриса и музикант, моят път започна с балета и изобразителното изкуство. В музикалния театър на Фленсбург в Германия попаднах под вечния плен на театралната магия и направих първите си изложби с живопис. Открих киното и се влюбих в него. Започнах да се занимавам с грим и да създавам образи и персонажи, които ежедневно ме вдъхновяват, и отварят нови и нови врати за творчеството ми." Бистра Кечиджиева Кой съм аз? Аз съм теб, когато и береш смокини. Аз съм нея, когато чака те да я целунеш. Аз съм него, когато вплита пръсти в твоите пред блока. Аз ... |
|
|
"Късен дебют" на някои може да прозвучи като оксиморон. Но... творецът излиза на показ, когато е готов за това, независимо от време, събития или житейски обстоятелства. Късен или ранен е дебютът на кокичето? Или на листопада? На слънцето и на луната? Зависи от гледната точка, но най-вече от смисъла и съдържанието. Вера Костадинова прави своеобразен реверанс пред своите читатели със стихосбирката си "Ако аз те поканя на танц". Стихосбирка с изстрадани стихотворения. Първият бал, в който кани на танц живота, любовта, болката. Просто се доверете на нейните стъпки, стихотворни и животворни - лесно е да ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Кавафис е изцяло поет-философ, мислител, на когото поезията служи, за да защити пред света системата от идеи и чувства. И все пак Кавафис е толкова философ, колкото и чист поет. Неговото мислене е поетическо. Дори най-сухите му на пръв поглед стихотворения са наситени с дълбока емоционалност, така както дълбоко под сухата почва често текат подземни реки. Преводът е на Стефан Гечев. "Който желае своя дух да укрепи, Да се откаже от покорство и от почит. Някои от законите ще тачи, Но повечето трябва да отхвърли - Закони, ... |
|
|
"Поезията може да бъде обект на анализи и дискусии относно мястото на едно име в парадигмата на съвременната изящна словесност, но може и да е просто безхритростно споделяне на безценен емоционален опит. Понякога второто грабва читателя повече, отколкото първото. Тъкмо такава поезия ни предлага Мария Митева, запечатала в настоящия сборник "Хербарий от предчувствия" своите лирически проницания по време на дълъг период от живота си. Тя определено печели нашето доверие с непосредствената и мъдра уязвимост на смелото си гмуркане в бездните на спомена, любовта, самотата, надеждата..." Бойко Ламбовски, ... |
|
|
"Хармс" е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници ... |
|
|
Йордан Динев е автор на книги, предимно на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. ... |
|
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
|
Нова поезия. ... "Фазанът, обърнат към слънцето, с отворен червен клюн, с тежко тяло, изискано украсено като на гост на светлината - кафяво-червено, с черен пръстен на шията, с висяща дълга черна опашка, надава своя силен, негодуващ глас и с плясък на криле пътува във високия въздух. Хубави са очите, които му се любуват..." Из книгата ... |
|
|
Първата книга на Дора Габе "Теменуги" се появява през 1908 година. Но няколко години преди това списанията "Мисъл", "Демократически преглед" и "Ново общество" поместват нейни стихотворни цикли, които са приети радушно от тогавашните законодатели на естетическия вкус около кръга "Мисъл". Най-благосклонна е оценката на Пейо Яворов, който в редица свои писма до Дора Габе ѝ дава ценни съвети и предлага редакторски поправки, стигащи почти до съавторство. В писмо от 30 юни 1905 година разсъждавайки върху няколко нови стихотворения на Дора Габе, Яворов отбелязва: " ... |
|
|
"Навечерие в пламъци" е един от най-дръзките и вълнуващи литературни експерименти на Хуан Мануел Маркос. В тази книга авторът се връща към един разтърсващ реален епизод от войната за Чако (1932 – 1935), като изследва границите между поезия и проза. Стихотворения и песни, сборник от текстове на песни и стихотворения с любовна, политическа и емигрантска тематика, е най-значимата стихосбирка на автора. Корицата представлява фотография на прочутата парагвайска музикантка Джесика Кабайеро, символизираща парагвайската жена. ... |
|
|
Жан Портанте е един от най-интересните европейски поети, пишещи на език, различен от техния роден. Всеки език е език в Езика, и всеки език си има сянка или самият той е сянка на друг език. Тези две посоки не се взаимоизключват в стихосбирката му "Точки". Едната стига до вътрешния ритъм на дишане, който силно се различава от видимата си форма, както китът изглежда риба, а е млекопитаещо с бели дробове. Другата намира страха от загубването на езика, но и винаги отново и отново отвоювания език. Думите се изтриват сами още при писането, дишат успоредно в езиците, изменят значенията. Point de depart не е начална ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172
