За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя махмурлука с чаша бира? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя на маслината солта вечерна с глътка сутрешна вода? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя скуката на половия глад с красивата женска досада? ... |
|
Началото на ХХ век. ... "Не знаех аз преди, че месецът издига се високо в пролетните и есенните нощи. Не знаех аз преди, че тъй ще страдам. Не знаех аз преди, че луната, тъй блестяща, там е." Из книгата Корейската поезия търпи сериозно развитие в края на ХІХ – началото на ХХ в. Творците преминават от едно към друго литературно направление в творческите си търсения, възприемат похвати от Запада, но същевременно запазват традиционни корейски символи и влагат в тях ново съдържание. Книгата пресъздава именно тези творчески търсения и постижения на корейски писатели от началото на ХХ в. Включените в антологията 12 ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Десанка Максимович е поетеса от съзвездието на първите величини Ахматова, Мистрал, Багряна... Цялото сърце на авторката е обърнато към хората, които се трудят по нивите, грижат се за дърветата и добичетата, към тези, които биват изпращани на война, биват изтребвани и погребвани в незнайни гробове. За славата на владетеля. На тях е посветена цялата книга. Подбор и превод от сръбски Първан Стефанов "Милост за песните, дето в тънки лирични ризи влизат в лютия студ на посмъртната критика, когато всеки, жаден да трепе, ... |
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце ... |
|
Колко пъти ви се е случвало да се заслушате в шума на дъжда?... В заглушаващия звук на пороя, който удря гневно земята. Или в ромоленето на лекия дъждец, който едва я докосва с нежни капки, като че ли я гали. А може би в жуженето на онези дългоочаквани живителни струи, които се сипят по прашните улици и тракат монотонно по прозорците, сякаш ще се леят цяла вечност... В дъжда са пропити толкова различни емоции, че е трудно да ги обхванеш и пресъздадеш. Но ето че в тази стихосбирка един поет е успял да улови няколко капки от стихията, бушуваща в душата му, и да ги претвори в красиви мигове на белия лист. Там, сред ... |
|
Мъдрост Нашите души разговарят в тишината. Позволи ми да слушам мълчанието ти - да чувам всяка дума от него не от устата а от безкрайността на мисълта ти уж разпиляна. Нека да слушам мълчанието на душата ти да чуя нейната мъдрост през вековете събрана. Всяка нотка и ритъм тих са отлежавали в кладенеца дълбок на сърцата ни. Нека се потопя в мъдростта на душата ти. Любов Георгиева ... |
|
Книгата представя ръкописи на Павел Матев. В книгата на лява страница е представен ръкопис, а на дясна - печатан текст на съответното стихотворение с бележки след текста. Изданието само подпомага изследователите на Павел Матев, както и обогатява библиотеките на неговите ревностни почитатели. ... |
|
"Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са "небесни кавички" означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че "сълзата дели оцелелия от удавника" пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде - и са излезли стихове. Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?" Иван Ланджев Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е ... |
|
"Мощна творба. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Написана от поет - владетел на думите." Рада Москова "В тази молитвена книга не говорим вече за поезия. Тя е пристъпяне и Обитание в Отвъд - та. Превръщането на поезията в Дух." Васил Славов "Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга - входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите " подземия ... |
|
Книгата е двуезично издание на български и английски език. ... В този дневник от стихове, поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си. "Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. ... |
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев. Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
Първият том от юбилейното критично издание, посветено на 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров съдържа лириката, художествената и критична проза на големия поет. В приложението е поместен животопис на Никола Вапцаров. Съставителство, редакция, предговорът и бележките са на Петър Велчев, който е автор и на публикуваната статия: „Поезия човечна и всечовешка". Борбата е безмилостно жестока... Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично. Но в ... |