На Майка България е сборник от поетични опуси, посветени на България, българския народ и българската нация. Включва творби като На Иван Вазов, На Свети Княз Борис Първи, На Христо Ботев, На Цар Симеон Велики, На Свети Климент Охридски, На Димчо Дебелянов, заглавното На Майка България и още четиринадесет стихотворения - посвещения на бележити личности от българската история и литература. Стихотворението На Майка България печели първо място на Международния литературен конкурс Небесни меридиани, Израел, а в Италия е издадено в сборника L'attesa / Очакване."Седя сред Родопите, гледам към Рила - в слънце окъпани ... |
|
|
"Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите." Катерина Стойкова "Тази книга ухае на барут и мащерка. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката ... |
|
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
Картинно-словесни съзерцания на живота, чиста поезия в думи и картини. Не можеш да кажеш къде свършва едното и къде започва другото. Великолепните графики, минималистично ословесени, проправят пътеки към основанията на живеенето и се разтварят към Вселената, Творението и Твореца в арткнигата Острови. Чува се само един глас, който рисува и говори едновременно. Изпъстрена с детайли и състояния, книгата води зрителя/читателя през пътеките на смисъла до утехите на едно бъдеще, което в огледалните отражения на тук и там, винаги и е, тук и сега."Два радикално различни езика. Два свята, които не могат един без друг. ... |
|
|
"... Поемата на Ристич е поетичен любовен роман, изтъкан от граматиката на любовната реч и неговата фундаментална култура, която е разпознаваема по жестовете и емблемите на велики любовни истории, но и текст, който се отнася до възможността да бъдеш свидетел на любовта чрез непосредственото преживяване, отражение на истинско любовно събитие и хоризонт на желанието, който успява да разкаже историята на любовта като драма и заклинание за живот." Йован Зивлак Проф. д-р Бранко Ристич е роден на 15 юни 1961 г. във Велики Шилеговац (Крушевац), Р. Сърбия. Завършва основно и средно училище в родния си град Крушевац. ... |
|
|
"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
|
Книга на непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки."Анемоя" означава "носталгия по време, в което не си живял". А каква е думата за "време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света?" Кристин Димитрова ... |
|
|
"Не ме гледай така, момче, не ме гледай така!" Това е началото на един от популярните текстове за песни на Адриана Сп. Йорданова. Те са с музика на Тончо Русев, Стефан Диомов и други талантливи композитори на българската поп музика."Ако се срещнем, чрез тази книга, случайно или не, мисля, че ще има за какво да се усмихнете, но и да потъгувате, и да се замислите, или да се разграничите, не знам... Знам само, че ще има нещо, което ще съпреживеем, нещо, породено от света край нас и в нас. Ще можете да прочете някои мои текстове на популярни песни, като Не ме гледай, така, момче изпълнител К. Тодорова, Жената ... |
|
|
Стихотворенията в тази книга са среща на познатите реалии - среща, която завършва неочаквано. Славка Василева е родена през 1961 г. От дете поезията е неин пристан, но съдбата я тласка в различна посока. Вдъхновява другите, за да обичат нашия език и литературата. В София 10 години работи като библиотекар и 30 години като учител по български език и литература. Завършила е гимназия в Пловдив, Държавния библиотекарски институт, а след това българска филология и журналистика в Софийския Университет Климент Охридски. Носител е на почетното звание Неофит Рилски на МОН през 2019 г. Опитала е перото си и като репортер във ... |
|
|
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в Оставайки с духовното богат. Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва Предучилищна педагогика с чужд език (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 - 2019 г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца - Трънски импресии, Април в Боховà ... |
|
|
Символ верую Вярвам в непосилната лекота на битието. Вярвам в любовта дори по време на холера. Вярвам в трима другари. Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота. Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на дълги разстояния. Вярвам в споделеността на вино от глухарчета. Вярвам в красотата като гравьор на сънища. Вярвам, че всичко отминава след нищожно количество болка. Вярвам в живота като начин на употреба. Вярвам в дълга към удоволствието. Вярвам в смеха и забравата. Вярвам, че всеки има право на поправки. Вярвам в живота назаем. Вярвам в отхвърлянето на гордостта и ... |
|
|
Обожавам те в Октомври Обожавам те наесен и във всичките сезони... Под стрехи без птича песен сред тайфуни и мусони... Обожавам те в октомври, сред подпалени стърнища, между тиквени фенери, между паякови нишки... Обожавам под чадъра да събирам твойте думи, през слушалка в някой ъгъл сред пищенето на гуми... И над локви безобразни, и разплискани и кални, обладана от съблазни, да ми липсваш безпощадно... Обожавам те наесен и във всичките сезони... Ти в небето ме понесе над природните закони... И в нарастващите нощи, и сред утринни мъгли, листопад и колко още през Октомври предстои... Магдалена Филипова Магдалена ... |
