Художник: Росица Георгиева. ... Атанаска Иванова е родена в с. Ставерци, обл. Плевен. Фамилията ѝ по баща е Радойска. Като малка, заедно със семейството си се преселва в гр. Троян, където живее, работи и до днес. Средното си образование завършва в гр. Ловеч - ИТ "Димитър Благоев", а висшето - в СА "Димитър Ценов" - гр. Свищов. "Лицата на любовта" е първата ѝ поетична творба - стихотворения от далечното минало до сега. Силната чувственост, отразена в тях може да накара всеки читател да се пренесе в "света на любовта", и да открие частица от себе си. Съдба Не се ... |
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете& ... |
|
Стихосбирката „Аквариум” е трета по ред за авторката, след „В ъгъла на чудесата” и „Множество думи”. Вероятно, с мъдростта на годините, Светла Караянева все повече се отказва от многото думи, построявайки своите лапидарни светове с минимални средства: СЕЛО Само две къщи. Едната беше отишла при другата. Или: Разтворих шепа – излетя мигът преди да е опадал прашецът му. В свят, оглушал за слово, поетесата споделя и ведрото си откритие, че извън негодните думи (като „презрелите истини – негодни за ядене”), съществуват езици, които все още разчитаме: обяснението на глухонямата в любов към света – с пръсти; нарисуваното ... |
|
Едно стихотворение е като писмо - докато стигне до получателя, нищо не е каквото е било: ако си го писал отчаян, зимен и мъртъв, сега надеждите ти проглушават ушите, жив си, красив си и влюбен... Но писмото е написано, и дори не можеш да си го вземеш обратно, пък и защо ли... Всъщност едно стихотворение е писмо до себе си... Или е сеизмограф - регистрира небетръсите на поета... След минути небетръсите затихват, дори вече няма небетръси... Но сешмаграфът е записал каквото трябва в книгата на Вселената... ... |
|
Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия "Бертолт Брехт", Пазарджик и Колежа по международен туризъм, Бургас. Журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания, Работи в галерия "Резонанс", автор на книгите "Минава нощ, минава ден", 2012, "Ускорени пейзажи", 2015 и "Бялата сянка", 2017. "Риф" е пловдивското дружество за комикси изкуство и литературен редактор на "Диаскоп" - сайт за българска култура, комикси, художници и изкуство към културния календар на Община Пловдив."Риф" е книга за подмолите. Това са онези ... |
|
С керамични пана от Венелин Пенчев."Заглавието Смъртта на татко и други работни материали съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката по обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка. И стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкрие обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата (на пръв поглед) на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на ... |
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
Книгата съдържа 83 избрани стихотворения. ... Еугениуш Ткачишин-Дицки е роден през 1962 г. в полско-украинско семейство. Опознавайки себе си и другите, той припознава двойствеността, тройствеността и многобразието като различни ипостаси на своята интегрална човешка и творческа същност. Дицки превръща пограничността, менталната обърканост и физическата мръсотия във вълнуващи топоси на своята поезия, а чрез повишената сексуалност, понякога ситуирана в естетиката на грозното и вулгарното, поетът публично изразява, това което виждаме, но се преструваме, че не съществува, или че не се отнася до нас. От 1990 г. до днес Дицки е ... |
|
Сборник със стихотворения избрани от стихосбирките на Иван Тренев: "Живи въглени" - 1957 "Шепа слънце" - 1961 "Детството ми се завръща" - 1962 "Под стряхата" - 1963 "Събудени легенди" - 1964 "За теб е всичко" - 1965 "Момче по пътя" - 1969 "Ще ти оставя сънища" - 1969 "Бъдете птици" - 1968 "Търся твоето рамо" - 1970 "Спасена любов" – 1973 "Толкова неща имам да ви казвам" - 1974 "Вятър от сенокоса" - 1975 "Зимни ябълки в тревата" - 1977 "Ако поискаш да ме запомниш" - 1978 & ... |
|
„Едва я задържам” (ИК „Стигмати”, 2008) е осмата по ред стихосбирка на Божана Апостолова, оформена блестящо от художника Христо Гочев, с илюстрации на Георги Гърдев. В нея читателите ще разпознаят познатата експресия на чувството от предишните и книги и ще усетят една нова, умъдрена вглъбеност, изразена с лаконичната безпощадност на точните думи. ... |
|
"Стихосбирката "Pompeii red" съдържа 28 стихотворения, писани през последните три години. Стихотворенията са групирани в четири теми: "Тя, истинската", "Приказки", "Морето, сезоните" и "Очи" като под първото подзаглавие попадат онези, които боравят със същността на жената, стремежът към обич, взаимност и красота; във втората група стихотворенията са създадени като приказки, с повече метафорика, мистични елементи и въображаеми картини; в "морето, сезоните" са влезли онези стихотворения, които третират вечните отношения на човека с морето, нещо типично за ... |