Двуезично издание на български и английски език. ... Есета, поетични пътеписи и стихове разкриват личния свят на една жена, дръзнала да открие, приеме и отстои себе си в свят, доминиран от мъже. Картини на художничката Мариана Маринова допълват емоцията на луксозното издание."Картините от думи, които Милена рисува са всъщност изповед на една поетична душа дръзнала да разкрие себе си пред света - смело, нежно и красиво. Изложбата от чувства, представена в тези няколко странички, ще ви пренесе в приказните измерения на любовта и светлината, които са единствената истинска реалност за позналите самотата и мрака. Защото ... |
|
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
Поезия ... Тук Намери ли отговора? Търсихме го върху всеки ледник. Прословутото изречение „Няма смисъл.” Промъкна се мълчаливо, като стъпки на котка. „Няма смисъл.” Отдавна си го знаела. Движенията ти ме карат да погледна лицето. Изразява една истина „отплавал си някъде”. Като ехо я чувам. Сега докато чакам, звуците замръзват. Онемях от тишина. ... |
|
|
"Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лъчезар Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ: Лицето ти беше направено от целувки, предназначени за друг." Миглена Николчина "Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да ... |
|
|
Клуб за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов" ... Ще се срещнете с творбите на поети, писатели, преводачи, музиканти. Прозирни, излъчваща светла тишина са литературните изкази на авторите в настоящия алманах. В "тиходумията" драматичните събития, места и светове не са бездна, а горчива лодка, подвластна на вятъра, меандрите на загубата и изтръгнатите родословия са помирението с божественото или неговата липса. Слогът надвива безбожието на звездите, класическата ритмизирана фраза опитомява стихиите и не ги допуска до пробойните ни бита. В сборникът са включени творби на: Аспарух Петров ... |
|
|
Съставител на книгата: проф. Елка Константинова. ... Изданието съдържа: предговор от проф. Елка Константинова; критически студии и биографични справки за авторите и тяхното творчество; из българската критика за П. К. Яворов, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Ем. Попдимитров, Н. Лилиев и Хр. Ясенов. ... |
|
|
Издателска къща “Жанет 45” пусна на книжния пазар нова книга със стихове на големия ни поет Николай Заяков. “Пастирът на звездите” е уникално издание и включва неиздавана поезия – благословена от ръката на Бога, от която само няколко са видяли бял свят по страниците на периодичния печат. Девет години делят двете последни книги на поета. Новата му книга е доказателство, че талантът на Заяков надвива годините, и това, естествено, са думите. Те са слабостта и силата на този автор. Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града ... |
|
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
|
|
Драгомир Георгиев Цонков е роден през 1943 г. в село Сираково, Врачанско. Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия - във Враца. Завършва българска филология в СУ "Климент Охридски", а по-късно и социално управление в АОНСУ. До 1979 г. работи като учител по български език и литература. С изграждането на селищните системи през 1979 г. е избран за заместник - председател, а по-късно и за председател на Общинския народен съвет в Борован. От 1986 г. е сътрудник на председателя на Окръжен народен съвет - Враца, а при новото областно делене на страната е назначен за експерт в Областния народен ... |
|
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
|
"Димитър Кенаров си пада по животни. Камили, мечки, китове. Всички животни са красиви. Магарето е красиво. Къртицата е красива. Тигърът също е красив. Дори мравоядът, който опипва земята с език като с бастун за слепи, има своя чар. Димитър вярва, че хората трябва да се отнасят с всички други животни като с равни. Очовечаващо е. Димитър си представя, че животните са малки деца с много остри нокти и зъби. Димитър е вегетарианец. Малтретирането и масовото изтребление на съзнателни същества в месната индустрия го отвращават. Консумацията на месо, без жизнена необходимост за това, му е противна. Човек е това, което яде. ... |
