"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |
|
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
|
Четвъртата стихосбирка на Цвета Софрониева е покана да се превъплътим в пчели, колибри и бухали, да кацнем на пейките и в студията Парамаунт, и в село Парамун и да доловим как те пускат корени, които се преплитат под всевиждащия поглед на освободените ни криле някъде из тайнствените подземни палати на изворите на поезията. В многоликостта на световете, при пресичането на миналото и бъдещето им, в Несебър и Венеция, Калифорния и Париж, женското съзнание е индивидуално отговорно, творческо и самопроменящо се, посрещащо мъжа като старец и тригодишно момче, поет и наемодател, принц и лисица, копнеещ и копнеж, като Одисей и ... |
|
|
"Вижте колко съм голяма! Дъждът е бос, но аз не съм. Ягодова луна било... Лу ми каза, че ще ми я подари и тя ще дойде в моя сън. Сигурно ще бъде вкусно... Той ми е приятел, защото винаги изчиства небесата, има винаги бонбонки в джоба и ми говори за някакви не пораснали пеперуди... После ме носи на конче и знае как да ме обича... Шарено ми е със него. Понякога и той е бос - прави се на дъжд..." Луис Дойчинов ... |
|
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
|
Из моите песъчинки. Хайку и други кратки форми. ... "Катя Владимирова е родена във Варна, живее и работи в София. Завършила е в СУ "Климент Охридски", специалност френска филология. След това се занимава с художествени преводи на френска литература, превела е романа "Островът на пингвините" от Анатол Франс и други разкази на съвременни френски писатели. Работила е като журналист преди 1989 г. в младежкия печат - "Студентска трибуна", "Народен младеж", литературно списание "Дружба", а след 1989 г. е била главен редактор на в-к "Свободен народ" и на в-к " ... |
|
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
|
Стихосбирката на Георги Константинов носи поетичното заглавие "Роднина на дъжда". Заглавието ни връща към известната чудесна песен, сътворена по негово едноименно стихотворение. Ала творбите в стихосбирката, над 80 на брой, ни водят напред - към днешния творчески ден на поета. Почти всичките от тях са писани в последните 2 - 3 години... И навярно те ще зарадват читателя със своят оригинален, образен и остроумен стихопис. Достатъчно е да споменем някои цикли в книгата: "Последната четвърт на луната", "Болка за утре" или "Пейзаж с луна"... Особено място сред тях заема цикълът " ... |
|
|
Двуезично издание на български и немски език. ... Няма място Не, няма да оставя (само) съжалението отвътре да ме разяде, да подкопае то стените крепостни отдолу, мини да постави в градината, хлада вечерен в жега да превърне, а жегата несносна, нетърпима да направи - нека другаде злодейства то, ако му дадат, при мене няма място! Калин Михайлов Калин Михайлов е преподавател по западноевропейска и антична литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Поет и есеист, той е автор на повече от десет книги, сред които стихосбирки и литературоведски изследвания, есета, кратък фентъзи роман и поетична книга за ... |
|
|
"Само за година и половина порталът "Литературни бесилки" вече има няколкостотин регистрирани автори и читатели, над 1200 публикации в различни литературни жанрове, преводи, интервюта и репортажи, очерци, аудио и видео текстове, галерия с произведения от изобразителното изкуство... Мястото е живо, разноречиво, експериментиращо (видеоклиповете, озвучаващи и илюстриращи поетични творби, са самостоятелни творчески продукти с оригинално излъчване и многопосочно въздействие). Преобладаващата група на младите автори се оглежда в опита на утвърдени творци, които пък търсят корективите си в смелите, ненатоварени с ... |
|
|
Придвижване през летни месеци като май и октомври с тяхната си топлина и цвят с миризмите им със срещите край фонтаните отказвам метрото и взимам разстоянията с наземини средства а най-често предпочитам да изминавам целия май и целия октомври пеша. Калоян Игнатовски ... |
|
|
"Сините часове" на Георги Гаврилов е книга-медитация върху начала и краища, светлина и мрак, виждане и невиждане, сила и безсилие. Всеки, който прочете стиховете в нея, ще намери отговор на свой въпрос, зададен или незададен. Отворете тази книга, тя ще ви посрещне с наблюдателно око и отворено сърце." Катерина Стойкова - редактор Георги Гаврилов е роден на 15 юни 1991 в София. Учил е английски, френски и унгарски. През 2014 защитава за бакалавър по Физика в СУ "Св. Климент Охридски". От 2012 работи в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика. Автор е на публикации в периодичния печат - ... |
