Стихосбирката „Аквариум” е трета по ред за авторката, след „В ъгъла на чудесата” и „Множество думи”. Вероятно, с мъдростта на годините, Светла Караянева все повече се отказва от многото думи, построявайки своите лапидарни светове с минимални средства: СЕЛО Само две къщи. Едната беше отишла при другата. Или: Разтворих шепа – излетя мигът преди да е опадал прашецът му. В свят, оглушал за слово, поетесата споделя и ведрото си откритие, че извън негодните думи (като „презрелите истини – негодни за ядене”), съществуват езици, които все още разчитаме: обяснението на глухонямата в любов към света – с пръсти; нарисуваното ... |
|
|
Виртуалност и реалност, романтично потъване в спомена и неистово препускане след мечтите, белезите от миналото и орбитите на бъдещето, тежки съмнения и нестихващ оптимизъм - всичко това е атмосферата на тази първа стихосбирка на Антоан Антонов. Една порив, потърсил илюзорните виртуални територии в стремежа си към опазване на човешката емоционалност и нужда от взаимност... "Мина Кръст. Разпни ме! - извиках. Защото я няма. Няма те навън. Няма те и вътре. Няма те! Няма те!!" Антоан Антонов ... |
|
|
"Това си е книга, в която се задават въпроси. Живка отваря пространства, слага им рамките, сякаш за да не паднем отвъд, да не се загубим, позволява ни да мислим за нещата като възможни и в малкото, и в голямото; и в материя, и в дух; и като даденост, и като резултат на натрупвания, обработки, манипулации. Иначе как би могла да съчетае така умело и пленително, както го прави в много стихове, митология с най-банален личен спомен от детството, да ни преведе от Пъпът на Света до Бургас, да говори за "смешение на културите", без всичко това да звучи надменно или дръзко, а просто тихо, но твърдо?" Петя ... |
|
|
"През живота си притичах запъхтяна, много радости и мъки преживях. Бях обичана и мразена, ругана, от удари и подлост прокървях, но толкоз много рани спотаени лекуваха приятелски ръце. И двамата ми сина бяха с мене с частицата от моето сърце. С добро ме помнят може би мнозина не всявах страх, не мачках, не крадях. Животът ми безцелно не премина. До края си ще съм, каквато бях! Съдете ме! Признавам, че живях!..." Из книгата ... |
|
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
|
Сборникът "Любов на площада" съдържа стихотворения, написани през последните 37 години. В първата част "Любов" стихотворенията са предимно посветени на конкретни хора, а във втората част "На площада" - на конкретни политически събития и факти: от "Предчувствие за тържество" (1980) до Внезапно (2016). В третата част Бог са събрани мистично-философски стихотворения. В четвъртата Пейзажи на неизвестен майстор - стихотворения, писани в класическа форма. И най-накрая, в Черна книга стиховете са посветени на изчезващи земни видове, включително човека. "Да изкрещиш тишината - да ... |
|
|
"В "Завръщането на белия бик" Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него; предлага своя картография на мита и своя личен избор - дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният и език - плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат (без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите), подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим." Малина Томова ... |
|
|
Стихотворения. ... Стиховете в настоящото издание на Бронислава Волкова са подбрани от тома "Спомени на морето" – избрани стихотворения от 1973 - 2010 година, издадени в Чехия през 2011 г. Бронислава Волкова е известна чешка поетеса, писала и издавала стихове и на английски език. Нейни творби са преведени на девет езика. За своята поетическа, културна и научна дейност е получавала награди, включително и от Синдиката на българските учители във Варна при участието ѝ в международна писателска среща през ... |
|
|
"Старият художник Платно, палитра и триножник. Останалото – колорит. Навярно старият художник след миг ще се превърне в мит. Пейзажът го унася в дрямка със вятъра, кавал надул... Дали животът беше в рамка или пък само в паспарту? Ще сложи той последна четка, което всъщност е черта – дойде часът за равносметка и край на всяка суета. Дърветата се обезлистят, остават птиците без глас и някаква тревожна истина ще стигне може би до нас. Не с четка, а в ръка с тояжка под тегнещия небосвод художникът излиза от пейзажа на собствения си живот." Васил Сотиров ... |
|
|
"С всяка следваща стъпка пътят става все по-здрав под нозете ни. С всяка следваща дума неизменно достигаме до другия, когото търсим цял живот. С всяка следваща среща с другия разбираме все повече себе си. С книгата си Борислава Манова разгръща напълно поетическия си талант, за да сгрее всяка самотна душа и в най-студената зима, оставяйки ѝ най-точните думи, наместо дар." Симеон Аспарухов Сто години зима До днес болиш в мен като стар гнил зъб. Като януарски вятър, свирещ в костите. И в списъка на гостите неканени в съня ми - блудни, низвергнати странници - си пръв. Без заповед. Без пълномощно. ... |
|
|
"Стихосбирката „Свяст" е книга на моите духовни пътища и на моя духовен опит, който не може да стои затворен в пространството на черепната ми кутия. Той издевателства над мен, прави всичко необходимо да бъде споделен. Книгата е нещо, което остава, както са казали древните Verba volant, scripta manet - Думите отлитат, написаното остава" – това споделя Бойко Богданов по повод стихосбирката си, която излиза в навечерието на 50-та му годишнина. ... |
|
|
"Това го видях в дебютантски филм — найлонов плик се понесе над паважа, изду се от вятъра и се отдаде на полета, като танцуваше своето фламенко пред будката, пред прозорците на болницата "Майка Тереза", сякаш това бе душа, сияеща мъглявина, която се е присъединила към проекта на храм, към разпит на политзатворник към чиния, паднала от ръцете и търкулната на земята. Прилошава ми чак, душа, когато гледам как по белите камъни се премяташ към сърцето, винаги към сърцето."Дана Подрацка ... |
