"На незабравата зовът" е стихосбирка на Тодор Билчев, сборник с епическа поезия, събрал негови оди и възхвали за исторически личности и събития, хора на духа и близки до поета лица, оставили трайни следи в живота на общността си; сред стихотворенията има и няколко есета, както и богат снимков материал, подбран от автора."Аз бих нарекла тази стихосбирка "Ода", защото тя е вдъхновена възхвала, отразяваща личното, лирическо отношение на твореца към места, събития и герои. И в този смисъл без притеснения мога да кажа, че епосът на Тодор Билчев е новаторски и модерен, защото епосът на новото време ... |
|
"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Есета, поетични пътеписи и стихове разкриват личния свят на една жена, дръзнала да открие, приеме и отстои себе си в свят, доминиран от мъже. Картини на художничката Мариана Маринова допълват емоцията на луксозното издание."Картините от думи, които Милена рисува са всъщност изповед на една поетична душа дръзнала да разкрие себе си пред света - смело, нежно и красиво. Изложбата от чувства, представена в тези няколко странички, ще ви пренесе в приказните измерения на любовта и светлината, които са единствената истинска реалност за позналите самотата и мрака. Защото ... |
|
Мая Иванова е родена в София, където завършва медицина. Пише поезия и проза. Понастоящем работи като лекар-психиатър в Испания."Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая на нежността и да я превърне в свой дом, ако е вярвал, че тъгата превръща дните ни в сила да преодолеем унижението - то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката "Паралелни вселени" на Мая Иванова." Здравка Евтимова ... |
|
„Книга на маршрути през кратки и тихи места в кварталите на главата и рояка на събитията, автопортретни пейзажи, отказана здравословност, деликатен гняв, отстояно помирение между болезненото и спокойната истина, асани за дишане и четене.” Яна Букова „Умна, дълбока, фина поезия. „Брик Лейн: неделя” е висок текст и ясен знак за творческо достойнство.” Илко Димитров ... |
|
Художник: Росица Георгиева. ... Атанаска Иванова е родена в с. Ставерци, обл. Плевен. Фамилията ѝ по баща е Радойска. Като малка, заедно със семейството си се преселва в гр. Троян, където живее, работи и до днес. Средното си образование завършва в гр. Ловеч - ИТ "Димитър Благоев", а висшето - в СА "Димитър Ценов" - гр. Свищов. "Лицата на любовта" е първата ѝ поетична творба - стихотворения от далечното минало до сега. Силната чувственост, отразена в тях може да накара всеки читател да се пренесе в "света на любовта", и да открие частица от себе си. Съдба Не се ... |
|
"Светлината и тъмнината летят една срещу друга. Летят една срещу друга, а ние сме по средата." ... |
|
"Най-често думите играят ролята на суха плява. Имам предвид – в нашето време. Веят се по вятъра и замърсяват и бездруго прашната атмосфера. Думи, думи, думи... Хората са прекалено много и думите им са прекалено много, и това ги прави някак си незначителни и задушаващи – като прашинки. Но понякога се явява човек, носещ в себе си особен вид сечиво. Огниво. Запалка или някакъв друг вид искрометно приспособление. Душата си примерно. Някакъв особен вид душа. И този човек може с някакво незабележимо движение да запали целия тоя куп плява от думи. И да лумне най-величествен огън. Този, който може да подпали сухата плява с ... |
|
"Ще започна клиширано - книгата на Стоян Владов си струва да бъде прочетена. Без удивителен знак. Без предварителни възклицания. Без предсказуем възторг. И със сигурност не цялата наведнъж! Защото тази книга не е лесна за четене и разбиране. С нея няма да ускорите релакса си след работа, още по-малко подходяща е тя за петминутка преди сън. Темите, формата и разнообразният поетически изказ не предразполагат към унасяне, а напротив - създават един особен интелектуален, емоционален и естетически дискомфорт, подобен на незаситен глад. Глад, пробуден от концентрираната житейска и вековна мъдрост, гарнирана с ярки, свежи ... |
|
"Заглавието на тази стихосбирка е толкова категорично завършено, колкото е и тя самата като поезия. Позволявам си да го твърдя като дългогодишен редактор, чиито наблюдения върху поезията ни датират от няколко десетилетия насам. Няма да скрия резервите си към освободените от всякакви формални и съдържателни белези стихосбирки на прохождащи поети, публикувани през последните години. Сред тях е трудно да откриеш или просто да запаметиш нечие ново име или заглавие. И ако все пак това се случи, най-често е само заради ефектен жест и находка в отделни стихотворения и рядко заради цялостно художествено присъствие на книгата. ... |
|
"когато разговорите продължават цяла нощ, тогава се сгромолясва стрелката на времето и ентропията изоставя хвата си - може би даваме шанс на Вселената да живее една нощ по-дълго." Христо Мухтанов "Когато си в низкото, върхът над теб изглежда абсурдно недостижим. Когато си горе, далечният хоризонт те привлича, но бездната пред теб е дълбока. Това ни припомня Триада, новата книга на Христо Мухтанов, И го прави зримо и невероятно плът-но." В. Дишев ... |
|
"Това го видях в дебютантски филм — найлонов плик се понесе над паважа, изду се от вятъра и се отдаде на полета, като танцуваше своето фламенко пред будката, пред прозорците на болницата "Майка Тереза", сякаш това бе душа, сияеща мъглявина, която се е присъединила към проекта на храм, към разпит на политзатворник към чиния, паднала от ръцете и търкулната на земята. Прилошава ми чак, душа, когато гледам как по белите камъни се премяташ към сърцето, винаги към сърцето."Дана Подрацка ... |