Лирика ... "Винаги напрегнато душевно състояние, а ако е покой (рядко), той е дълбинен. Нищо изкуствено, никаква поза - винаги пределна искреност. Душата на автора тръпне, а стихът е плътен, диша леко и свободно и е безупречен като форма. И чувствата ги предавате лаконично, чрез малки детайли, понякога второстепенни, третостепенни, дори чрез губещи се намеци; нищо пряко и грубо, както много автори днеска правят, напирайки всичко да назоват. Стихотворенията винаги са кратки (колко е хубаво това!), а в тях мисълта, чувството, образът са завършени, пък и казаното е афористично. Няма и никаква преднамерена гонитба на ... |
|
Тъжна песен "Велика е смъртта..."Рилке Велика си смърт, но самотна. Аз имам дом и любов - ти нямаш, нямаш. Нежна е сянката на чучулигата, дето лети над полето. Зелени са ябълките, по които пълзят охлювите на звездите През мен минава една тъжна песен, точно сега, в този миг. Аз имам къде да умра - ти нямаш, нямаш... Григоре Виеру "Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру (1935 - 2009) неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се до тях. "Поредица от вълшебни мигове" ги нарече един румънски критик и може би това е най-краткото и точното им ... |
|
Маргарита Серафимова има две книги с поезия: "Животни и други богове" ( УИ "Св. Климент Охридски", 2016) и "Демони и свят" ( Черно фламинго, 2017). Стиховете ѝ излизат и в десетки англоезични издания, като "Адженда", "Трафика", "Лондон грип", "Джърнъл". Авторката е номинирана за Монреалската международна награда за поезия 2017, както и за наградите на Национален център за книгата - НДК 2017 и "Иван Николов" 2017. "Усетих се повикана. Поканена на Пътуване. Което се оказа без край. Лъкатуши, поспира, гмурва се и изплува в назовани и ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
Иржи Жачек е роден на 6 ноември 1945 година в Хомутов, Чехия. Завършил е строително инженерство. Работил е като редактор в издателства и списания, а през последните десетилетия - писател на свободна практика. Автор е на повече от 50 книги със стихове за възрастни и деца, басни, епиграми и афоризми, приказни, театрални и телевизионни пиеси, детска енциклопедия. Между последните му книги са "Чешко море" (1999), "Трето полувреме" (2009), "Сонети" (2015). Иржи Жачек е сред най-видните и четени съвременни чешки поети, с трезвен поглед към битието на обществото. Той е познат и на българските ... |
|
Излекувайте карантинната скука с красивата поезия на Матей Стоянов."Посветих тази книга на медиците, а в нея нито ред не е писан специално за тях. Впрочем характерът на професията им е такъв, че едва ли биха имали време да слушат химни за себе си. Едно е безспорно - когато връщат някого към живота, те спасяват бъдеща творба. Древните гърци са обединили майсторството във всички области с думата умение. Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани. Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални ... |
|
Има много причини да прочетете тази книга. В нея има магия и опиянение от думите, вдъхновение, откровение и дързост, преклонение... Авторът ни прави съпричастни към различните, към другостта им и слабостта им, захранваща тяхната сила. Красота, опасност, детство, самота... тези мотиви пронизват предизвикателно, дръзко и самомнително дълбини, мъчително трудни за изследване, освен ако не си дух, способен на лични, страховити самоанализи. Поетични монолози, които очакват присъдата на читателя, приканен към почти еротично съпреживяване. ... |
|
"Кутия за блус" на Светлин Иванов е опит за затваряне на кутията на Пандора. На всяко зло и на всяка болка авторът противопоставя красотата и мисълта като единствени средства за борба. В това съревнование печели времето. С носталгия, предусещаща развоя, и смирение, въздигащо събореното над всичко друго, "Кутия за блус" обича, без да търси обич, и звучи в нощта, без нужда от оркестрация." Георги Гаврилов ... |
|
Нови стихотворения ... “В третото измерение На третата планета, почти в третия свят, в третата възраст, на трето число на месеца, в три следобед си пия кафето. По-малко ли ще нагарча този ни живот, ако му сложа три лъжички захар?“ Димитър Стефанов ... |
|
Поезия, проза, импресии, критика. ... Ваня Константинова (23.10.1960 - 15.04.2015) е родена в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягелонския университет в Краков, Полша. През 2011 г. основава Фондация за литература и изкуство "Лексема", която подпомага публикуването на нови книги от съвременни български автори. Нейни разкази, стихове и литературни рецензии са публикувани в редица периодични издания, литературни сайтове и антологии. Съавтор на поетичната книга "Четири цикъла" (2005; заедно с Божидар Пангелов) и автор ... |
|
Масови убийства Помниш ли земетресението, което кара ябълките да падат по земята да се търкалят под леглото при тайните прашни деца чашите за кафе да звънят предсказанията по дъното им да се сбъдват целият спомен се изчерпва с това: сервитьорката застанала в рамката на вратата в рамките на благоприличието при бедствия ... |
|
На село Духът на къщата - в комина или по стълбите, не знам. До днес не съм го срещал там А може и да го отмина, ако със поглед се зарея към двора. Там шуми кавак, копривата ужилва крак и птица непозната пее... Но все пак трябва и лопата. Изринеш нещо, скубнеш храст и се събираш, част по част, от въздуха и от земята. И става чудото почти - не вярваш, че това си ти. Драгомир Шопов ... |