Четвъртата стихосбирка на Цвета Софрониева е покана да се превъплътим в пчели, колибри и бухали, да кацнем на пейките и в студията Парамаунт, и в село Парамун и да доловим как те пускат корени, които се преплитат под всевиждащия поглед на освободените ни криле някъде из тайнствените подземни палати на изворите на поезията. В многоликостта на световете, при пресичането на миналото и бъдещето им, в Несебър и Венеция, Калифорния и Париж, женското съзнание е индивидуално отговорно, творческо и самопроменящо се, посрещащо мъжа като старец и тригодишно момче, поет и наемодател, принц и лисица, копнеещ и копнеж, като Одисей и ... |
|
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
|
"Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или "възрастни" стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист... Велизар Николов знаеше, че е голям - и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. "Тишина", а през последните три години да живее напълно ... |
|
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
|
„С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било...” Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл „Малки амнезии” залага върху тази тънка игра между написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла. "Ако трябва да избера една дума, за да назова тази книга, бих избрал думата шепнеща. Шепотът не е непременно меланхолия, умора и отсъствие на страст. Поне тук не е така. В шепнещия глас, който идва от тези стихотворения, има тайнство, болезненост, но и едно особено чувство за спасение. Подозирам, че то се ражда тъкмо ... |
|
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
|
Майсторът В кабинета на майстора не смея да седна, да съм равна с него - забрави, момиче, за всичките игли, белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене, яж и пий със чисто сърце, не търси наказания, някъде продават сапун за пране, някъде на хората им минава, само ботушите пропускат внимателно, куфар по куфар, вагон по вагон, хапка по хапка преглъщай наобратно, преди хиляда ли, там някъде, все още думата ми не се пресича на две и аз съм желязна, и аз съм майсторът, и аз съм момичето, момичето на майстора, между добре дошла и сбогом мълчим все по-бавно. ... |
|
|
"Думите за тази стихосбирка на Надя Бойчева могат да бъдат различни, така както различни и всеобхватни са те вътре в стихотворенията. Сблъсък на смирени скали и бурни вълни. Има места в стихотворенията, които притихват, в които изглежда така сякаш самата любов се сгушва - и други места - в които думите не достигат така, както понякога нямаме начин как да изразим любовта. Стихотворенията, които се отличават с такова прецизно наблюдение на вътрешния свят на човека, че сякаш случилото се в тях, по един или друг начин се е случвало на всички. Но е останало единствено това, което Надя Бойчева успява да улови и изплете в ... |
|
|
"През живота си притичах запъхтяна, много радости и мъки преживях. Бях обичана и мразена, ругана, от удари и подлост прокървях, но толкоз много рани спотаени лекуваха приятелски ръце. И двамата ми сина бяха с мене с частицата от моето сърце. С добро ме помнят може би мнозина не всявах страх, не мачках, не крадях. Животът ми безцелно не премина. До края си ще съм, каквато бях! Съдете ме! Признавам, че живях!..." Из книгата ... |
|
|
Стихотворения. ... Яна Пункина - родена през 1984, в София - работи като радиожурналист в програма "Христо Ботев" на БНР, изявява се и като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната ѝ поетична книга "Пауза". "Частите на тялото" е втората ѝ стихосбирка. "Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на ... |
|
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172
