Книгата съдържа стихотворения и поеми от Бойко Ламбовски, преобладаващата част от които са писани съвсем наскоро. Някои от тях не са излизали в печата. Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г. Негови произведения са: "Вестоносец" - стихове (1986), "Ален декаданс" - стихове (1991), "Едварда" - стихове (1992), "Критика на поезията" - стихове (1995), "Господ е началник на караула" - стихове (1999), & ... |
|
Илиана Илиева е автор на книгата "Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка" (2004) и на стихосбирките "ти, който хакна планетата" (2008), "Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни" (2009), "Говорещите руни на реката" (2011) и "Предмети" (2014). Член на българския хайку съюз (БХС) и "Хайку клуб - София". Редактор в Електронно списание "LeterNet" и зам. гл. редактор на списание "Хайку свят". "Смятам, че това е може би най-силната книга на Илиана - компактна, дълбока, силна като енергия на внушението. И като истинска поезия. Вълнуваща, ... |
|
Понякога се питам Дали съществувам Или така съм втренчена В света Промъкнал се в мен Че очите ми Са само тунели Към себе си Откъдето Няма връщане. * Срещнах един човек усмихнахме се любезно И Харесахме Силно Толкова силно След дълго колебание Защото знаем Какво това Означава Си разменихме шапките После В знак Че знаем Какво това означава На пръсти Си тръгнахме Незабелязано За да не се наскърбим На сбогуване ... |
|
Живот Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам - кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми - същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера - вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не хойка, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа. И вече знам, че ще се случи! Дори се готвя - спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов - лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи - лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се ... |
|
Едно стихотворение е като писмо - докато стигне до получателя, нищо не е каквото е било: ако си го писал отчаян, зимен и мъртъв, сега надеждите ти проглушават ушите, жив си, красив си и влюбен... Но писмото е написано, и дори не можеш да си го вземеш обратно, пък и защо ли... Всъщност едно стихотворение е писмо до себе си... Или е сеизмограф - регистрира небетръсите на поета... След минути небетръсите затихват, дори вече няма небетръси... Но сешмаграфът е записал каквото трябва в книгата на Вселената... ... |
|
Майсторът В кабинета на майстора не смея да седна, да съм равна с него - забрави, момиче, за всичките игли, белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене, яж и пий със чисто сърце, не търси наказания, някъде продават сапун за пране, някъде на хората им минава, само ботушите пропускат внимателно, куфар по куфар, вагон по вагон, хапка по хапка преглъщай наобратно, преди хиляда ли, там някъде, все още думата ми не се пресича на две и аз съм желязна, и аз съм майсторът, и аз съм момичето, момичето на майстора, между добре дошла и сбогом мълчим все по-бавно. ... |
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
"Светът на "След дланите" е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта - сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в "След дланите" одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост. В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, ... |
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
Поезията на Ина Иванова опитва да улови природата на нетрайното. Уязвимата крехкост на човека, силата и куража му. Поезия, която свети и боли. "Дръж сърцето си тихо. Когато небето е скрито като нож. Дръж сърцето на светло, казвам." Ина Иванова ... |
|
Лиричната книга "Дръвче" избягва задръстванията по друмищата на съвременната ни българска поезия. Създадена в Италия, където нейният автор Румен Иванчев живее вече четвърт век, тя има дълбоки български корени. Поетът е събрал в нея най-хубавите си творби от своя дебют със "Сянка на река" (Народна младеж, 1983) до обширното му представяне в престижния римски периодичен сборник Paigne/Страници през 2017 г. Поместени са и три неизвестни писма, които също представляват интерес за изискания читател: от Валери Петров, Александър Геров и Кирил Топалов. Корицата и графичното оформление са дело на ... |
|
Книгата "Разгаданата усмивка", или "Книга на жените", е юбилейно издание по повод 90-годишнината на автора и съдържа произведения, създадени в периода 1961 - 2021. Марко Ганчев е поет, преводач, есеист, детски писател. На широката читателска публика е познат предимно като сатирик, но литературните критици винаги са допълвали, че той е многопластов поет, при когото лириката е сатирична, а сатирата - лирична. При неговия почерк по-скоро става дума за ирония, отколкото за злъчен сарказъм. Поетът навършва деветдесетгодишна възраст и седемдесетгодишна литературна дейност. Издал е около петдесет книги, ... |