"В тази книга съм вложила цялата положителна енергия на знанията си, до които са ми позволили висшите космически сили да се докосна. Не съм искала да я задържа за себе си, а да я дам на вас, моите читатели. В началото на своя път в астрологията поисках да лекувам хората от всичко, което им пречи да бъдат пълноценни, звездни личности. Не знаех точно как. Сега вече знам - чрез думите, чрез силата на бялата вербална магия. Така правя вече четвърт век като се срещам с вас и разговаряме за всичко, което ви тревожи и плаши. Така е с книгата. Всяка дума и израз в нея са изживяни, изстрадани, проверени в живота и ... |
|
Литературен фестивал Русе 2018 / 2019 / 2020. Часовниковата кула на библиотеката отвътре В центъра на кулата тупти желязното сърце на стария стругар Johannes, който е искал да улови времето в стоманени зъбци. Вместо това времето е уловило и залюляло в паяжинни люлки спомена за него - мъж в Bockenen през 1920, който мечтае за един есенен ден през 2018, когато трима поети ще бъдат заточени в сърцето на кулата и пред небесното лице на циферблата ще се заклеват, и в бялото, ослепяло от времето огледало в стената, което отразява само звуци, ще се оглеждат душите им, докато старите ребра на кулата се разпукат в камбанен звън. ... |
|
"Свирих Свирих на твоя глезен, китара. Музиката без звук бе твоето изражение. Ноти чрез моите устни го променяха. Бах и Бетовен застинаха подобно облак над нас." Лъчезар Лозанов ... |
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
|
Авторът е лауреат на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2011. "Отсега ти казвам: няма да те удостоя с поантата която заслужаваш къде приключват миглите къде започва въздухът между телата ни не се наемам да реша и трудно ми е да повярвам че историите си имат край; та свършеците са неуловими като да познаеш сняг от сняг като ъгълчетата на устата ти когато ти признах: от всичко най ме бива в пристрастяването особено към вредните неща особено когато няма изглед за добра развръзка." ... |
|
Божидар Богданов е роден на 30 януари 1963 г. в с. Деков, обл. Плевен. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Печата предимно в "Литературен вестник" и "Литературен форум", но също и в сп. "Пламък", сп. "Летописи", сп. "Море", алм. "Света гора" и др. Издал е 13 книги с поезия, по-важните от които са: "Българско народностно тяло", "Дим над библиотеката", "Хекзаметри", "Интериори", "Демиургически упражнения", "Метафизика на движенията" и & ... |
|
"Ръцете ми във твоите се губят, ах, малка, нежна самота... копнежни изворни вълни!" Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), ... |
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
Йордан Динев е автор на четири книги, предимно на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. "За пясъка и хората" е негов дебют в художествената литература, обединяващ три поеми, писани в края на 2016 г. и началото на 2017 г. Те получиха висока оценка от познавачи и ценители, и вярваме, че истински ще докоснат всички читатели. ... |
|
"...успешна поезия е тази, която, дори с привидния си хаос, предизвиква усещане за хармония." Петър Чухов, интервю за Public Republic, 9 юни 2012 г. "Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения. Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя - и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, ... |