Живот Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам - кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми - същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера - вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не хойка, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа. И вече знам, че ще се случи! Дори се готвя - спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов - лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи - лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се ... |
|
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
|
Поезията на Ина Иванова опитва да улови природата на нетрайното. Уязвимата крехкост на човека, силата и куража му. Поезия, която свети и боли. "Дръж сърцето си тихо. Когато небето е скрито като нож. Дръж сърцето на светло, казвам." Ина Иванова ... |
|
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |
|
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова, редактор ... |
|
|
Назоваване Ти ще имаш две имена. Само ти. Като водата. Като ручея и реката. Устните ще изричат едното, а с другото сърцето ми ще те назовава. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като снеговея. Първото е когато притихвам в нозете ти, с другото песните за теб ще започвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. От пръст и от синева ще ги омеся. Със земното ще те боготворя, а с небесното ще те гледам и в очите ти ще изчезвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като меда и жилото. С едното ще те любя предано и безмълвно, докато ме убиваш с другото. Сабина Садова ... |
|
|
"Защо е толкова трудно да дадеш, а толкова лесно - да вземеш! С пълни шепи - ти гребеш и джобовете си пълниш, в стремежа си - напред вървиш, не искаш другите да видиш. За тях дори и не помисляш, ти едничко нещо да подадеш от ненужна вещ, да се отървеш - и това не искаш да дадеш! Но знай, каквото даваш - на себе си го даваш и каквото трябва - получаваш! Защото стореното - седемкратно ти се връща! Смисълът на живота не е в получаването, а в даването!" Свиленка Атанасова ... |
|
|
Катя Белчева е родена и живее в гр. Пловдив. Завършила е “Славянска филология” в ПУ “ Паисий Хилендарски ” (втора специалност - “История”). Публикува свои текстове и преводи от полски в периодичния печат (вестниците “Труд”, “Литературен глас”, “Литературен вестник”, “Марица”, “Арт Клуб”, “Северняк”, “Пловдивски университет”, “Български студент” и списанията “Глоси”, “Страница”, “Участие”, “Море”, “Кръг”, “Славянски диалози”...). Лауреат на редица литературни конкруси. "Когато майка ми постави хартия на огледалото не виждах лицето си, нито твоето. Кафява беше хартията и твърда. Стърчаха плитките ми и все по-остра ... |
|
|
"Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz - онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо. Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя." Любомир Терзиев, редактор Изкуството Изкуството не ... |
|
|
"В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите "Целувам камъка" (ДИ "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1983; Национална награда за поезия "Димчо Дебелянов"), "Озонова наркоза" (издадена с конкурс на "Свободно поетическо общество", София, 1994; Национална награда за поезия "Иван Николов"), "Избрах" (издателство "Захарий Стоянов", София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга "Сгъстено време". С това слагам край на писането на поезия - макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове - ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Прашинки в слънчевия лъч" е петата поетична книга на Людмила Балабанова и втората с хайку стихотворения. Ето какво споделя авторката за писането на хайку, за поезията въобще: "Обикновено нашият подход към нещата е от формата към същността. Мисля, че аз стигнах до хайку по обратния път – от същността до формата. Винаги съм харесвала стихове, които си служат пестеливо с думите и в които нещата не се назовават. В такава поезия думите сякаш си поставят за цел да доведат читателя до състояние, в което интуитивно, с някакво вътрешно "сетиво на душата& ... |
|
|
"България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката "За теб", посветена на съпруга ми, Костадин Чонов, който ме учеше с личния си пример свободно да дишам, да пиша, да обичам. Това, което искам да споделя, е, че написах книгата на един дъх - стиховете ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172
