"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |
|
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов - един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. "Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха - горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. ... |
|
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ... |
|
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
|
"През 2013 г. се навършиха 820 години от смъртта на Фан Чън-да (1126-1193) – един от най-прочутите поети в средновековен Китай. Фан Чън-да успява да издържи държавните изпити и през 1154 г. получава висшата чиновническа степен "дзиншъ", която му дава възможност да заема през следващите 30 години високи държавни постове в империята. От тематично разнообразната му поезия най-популярен е сборникът с шейсет четиристишия, обект на настоящия превод, в който с много любов и симпатия, на места шеговито, той описва живота, труда и обичаите на селяните през четирите годишни времена. В същото време, поетът не крие ... |
|
|
Мила Ламбовска е психолог по образование. Стиховете в тази книга са плод на дълбокото и гмурване в океаните на съня, в дълбини, където тук-там проблясват отломки от минали животи. С подобни упражнения са се занимавали сюрреалистите и дадаистите, а Робер Деснос се е изхитрял да пише в състояние на автохипноза. Мила върви по техните следи, но към своя собствен свят. Привидна крехкост, копринена мекота, изящен минимализъм в употребата на поетичните средства – това е само първото усещане, което предизвикват у четящия думите в тази малка по обем, но богата на подсъзнателни внушения книга. ... |
|
|
Всички пътища водят в Рим. Даже онези, които не знаят това. Даже онези, по които всеки ден се завръщаме. Всички пътища водят в Рим. Мечтите са варвари, които връхлитат и ни прогонват от къщите. Принуждават ни да вървим, да вървим, да вървим. За брадите ни теглят, в гърбовете ни блъскат. Всички пътища водят в Рим. Там понякога всичко решават гъските. ... |
|
|
Християнска лирика. ... "Вечността е знак, че има Бог и хора" е четвъртият поетичен сборник на Вениамин Пеев. В нея той се фокусира върху религиозно-социални теми. Авторът прокарва поетичен мост между миналото и настоящето, като подчертава основната ренесансова идея, възприето в епохата на Реформацията - значимостта на вярващата личност в Божиите очи. Не догмите и традиционните правила очертават ценността на спасението и наследството на Вечността, а любовта към брата и сестрата човек. Много от стиховете илюстрират пророческия и Христов призив: "Милост искам, а не жертва". ... |
|
|
"Стихосбирката Пясъчни ветрове, написана от Хайри Хамдан, е дом на щедър и мощен талант. Тя е рожба на родения в Палестина поет, писател и преводач, който с творчеството си внася красота и смелост в българската съвременна поезия. С безстрашната си поетическа дарба, последователността и силата на обичта си към България и българите, Хайри Хамдан създава здрави мостове между съвременната литература на арабските страни и съвременната българска литература. Творчество му има дълбоки, красиви измерения както в областта на прозата, така и в драматургията. Настоящата стихосбирка Пясъчни ветрове на Хайри Хамдан доказва, че ... |
|
|
"Стихотворенията на Албена разместват континентите, заобикалящи сърцето, и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните - едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник." Павел Г. Веснаков И после ни няма Виж, за кратко сме тука. Обичаме. И после ни няма. Това, във чиито очи ежедневно надничаме, е от нашия сбор по-голямо. И закриляни като стадо овце, като ученици напътствани, от изкълчения тесен лабиринт на ума един ден на широкото стъпваме. И в небето, еднакво високо за всички, тези думи ни мамят. Виж, за кратко сме тука. ... |
|
|
Прозрение Страха гълъбов с трохи замерях и руших, макар от него да се ражда моят стих. Но щом от жал протегнах длани с подхвърлени трохи добро да сторя и на гълъба-бияч, несмогнал да се нахрани, разбрах защо Бог закриля злите хора. Маргарит Жеков ... |
