"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |
|
|
"Ръждясват по въздуха чуждите писъци. Лепнат по устните кисели думи. Няма предателство! Само измислица - несъответствие помежду ни. Всеки е стръмна подводна материя - тънко небе, под водата прикрито. Просто илюзии. Смърти обсебващи сред тишината на празни събития. Вече е друго. Превърнато в никакво. Остра, неравна паничка - душата. Нямо е всичко и не достига глътката бог, който води нататък." Из книгата Росица Ангелова е родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт - гр. София и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - българска филология. Работи като главен библиотекар и завеждащ отдел & ... |
|
|
"Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лъчезар Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ: Лицето ти беше направено от целувки, предназначени за друг." Миглена Николчина "Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да ... |
|
|
"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |
|
|
Второ издание. ... 10 стихотворения състояния за онова, което ни наранява и приласкава, докато наблюдаваме света, любовта и пролуките помежду им. Книга откровение, която ти утешава с усещането, че не си сам в крехката си самота."Не зная как да се държа, когато ме обичат. Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми. Понякога стоя със часове. И пуша фикуси. Зениците ми скачат до зеландия. И по-натам. Тогава търкам тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам някой път. Пред будката за вестници." Елин Рахнев "Октомври" е есенцията на всичките ... |
|
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
|
В поредните поетични откровения на Александър Бандеров, авторският почерк сякаш фриволно блуждае между света, който сме свикнали да мислим като реален, и някакво отсъстващо, отдалечено, неопределено там - наречено "отвъд". Интуитивно някои ще го свържат със смъртта, но в тези страници отвъдност не означава липса на живот. „Отвъд” е граница, хоризонт, откъдето започва нещо "друго". А това "друго" е неприсъщо на живота ни сега, неспособно е да се прояви в него, то е "... като странно присъствие в миговете от вечността..." (стих. "Миг от отвъдното"). Поетичната другост на ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
|
|
Натрупани страсти и внезапни метафори клокочат в гърлото на стихотворенията и избутват нагоре думите и образите. Усещането е, че поезията на Николае Опришан е толкова гъсто и динамично заредена с образи и състояния, че авторът - съзнателно или не, се опитва да ги изведе навън, а те в някаква по своему подредена безредна се трупат пред вратата, докато се разберат коя първа да изскочи навън. Така мащабното платно, което авторът тъче или по-скоро бродира като средновековен създател на гоблени, става още по-ярко, бодовете са плътно един до друг, като плътна езерна вода през пролетта, наподобяваща онези мистични води на ... |
|
|
Прозрение Страха гълъбов с трохи замерях и руших, макар от него да се ражда моят стих. Но щом от жал протегнах длани с подхвърлени трохи добро да сторя и на гълъба-бияч, несмогнал да се нахрани, разбрах защо Бог закриля злите хора. Маргарит Жеков ... |
|
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172
