"Приживе ме беше завързал с невидимо въже за себе си. Не виждах въжето, но усещах как се скъсяваше, как ни приближаваше един към друг. Сега какво да правя със свободата си? Въжето се люлее - дочувам камбанен звън." Божана Апостолова ... |
|
|
Път човешки Пътят винаги е кратък. Важно е какво ще избереш: Тръгнал ли си по-нататък, Или малко ще поспреш. Има пътища безбройни, Много са завоите навред. Свети, тъмни и усойни... Но пък пътят ни е все напред. Десислава Цветкова ... |
|
|
50 безименни стихотворения ... "Кога човек разбира, че трябва да затвори една страница и да отвори нова? Може би след години на заблуда, може би след най-прекрасно изживените мигове, а може би просто се събужда една сутрин и животът му нашепва – да започне на чисто. Виктория Катранова вече е доказала със своята поезия, че краят е просто ново начало и с тези 50 безименни стихотворения тя отново влиза в сърцата на своите читатели, за да сподели с тях, че:"Новото – готово, старото – издиша. Вече – честно слово – друг роман ще пиша."Прочетете го! И чакайте продължението." Маргарита Петкова ... |
|
|
Андрей Захариев е роден в София през 1975 година. Той е доктор по философия, преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски" и учител в столичното 18 СУ "Уилям Гладстон". От десет години работи като журналист в Българската национална телевизия. Водещ е на предаванията "Библиотеката" и "История.bg“. През последните четири години е колумнист на Портал "Култура". Автор е на книгата "Метрополитен. Сезонни мисли", 2015 г. Носител е на наградата "Рицар на годината". "В листата на върбите виждам изписани инструкциите за оцеляване. Сега съм се покрил с природата си и ... |
|
|
Натрупани страсти и внезапни метафори клокочат в гърлото на стихотворенията и избутват нагоре думите и образите. Усещането е, че поезията на Николае Опришан е толкова гъсто и динамично заредена с образи и състояния, че авторът - съзнателно или не, се опитва да ги изведе навън, а те в някаква по своему подредена безредна се трупат пред вратата, докато се разберат коя първа да изскочи навън. Така мащабното платно, което авторът тъче или по-скоро бродира като средновековен създател на гоблени, става още по-ярко, бодовете са плътно един до друг, като плътна езерна вода през пролетта, наподобяваща онези мистични води на ... |
|
|
“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас. ... |
|
|
Стихотворения. ... Ваня Ангелова е родена на 4 ноември 1953 г. в Пловдив. Завършва специалността Славянска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Живее в Димитровград. Учителства, след което завършва специализация по кинопедагогика в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. Четири сезона е драматург на Драматичния театър “Апостол Карамитев”. От 1990 г. е експерт по културата в общинската администрация. Автор е на стихосбирката “Дъжд от китайски капки” и на публикации в сп. “Страница”, в.“Литературен вестник”, в. “Литературен форум” и др. Майка е на три деца. Дебютната ú стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от ... |
|
|
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
|
„Сомнамбул” е поетичен сборник на Петър Краевски, издаден от ИК „Жанет-45” (след книгата му със сатирични стихове “Ало, как сте?”). Четенето на тази книга е постепенно навлизане в дълбините на иреалното, среща с архетипите на подсъзнателното. Четирите раздела на „Сомнамбул” проследяват в стихове съновиденията в различните стадии на съня: „Шепот насън”, „Бълнуване”, „Стари сънища”, „Просъници”. Авторът експериментира с различни начини на писане – от класическите форми сонет, триолет, рондо, октава, танка, хайку, през белия стих до поетичните проявления на потока на съзнанието и чудатата метафорика на съвременното модерно. ... |
|
|
"На незабравата зовът" е стихосбирка на Тодор Билчев, сборник с епическа поезия, събрал негови оди и възхвали за исторически личности и събития, хора на духа и близки до поета лица, оставили трайни следи в живота на общността си; сред стихотворенията има и няколко есета, както и богат снимков материал, подбран от автора."Аз бих нарекла тази стихосбирка "Ода", защото тя е вдъхновена възхвала, отразяваща личното, лирическо отношение на твореца към места, събития и герои. И в този смисъл без притеснения мога да кажа, че епосът на Тодор Билчев е новаторски и модерен, защото епосът на новото време ... |
|
|
"В тази книга Хайри Хамдан убедително доказва както доброто владеене на българския език, така и специфичното лирическо отношение към действителността, пълно с философски инвенции. Освен това авторът има блестящ усет за детайла и склонност към афористични обобщения. Считам, че тя ще обогати българската литература с особен вид чувствителност и новаторство." Бойко Ламбовски "Не случайно стихосбирката носи заглавието "Един живот не е достатъчен": да, един живот не стига, за да се обхванат в дълбочина и в изпълнени пространства тези два хем така приличащи си, хем и толкова различаващи се свята, ... |
|
|
Тази книга не просто излиза от печат. Тя излиза на арената. Онези, които познават Румен Леонидов и неговите стихове, вероятно си дават сметка, че съприкосновението с поезията му не е еднозначно изживяване като "музика за душата". В неудобния й свят търсачите на интелектуални удоволствия могат да стъпят накриво. Могат да се изпонарежат в стърчащите стъкла на изгрева. Има опасност да срещнат ангел, който ще им бръкне в мозъка. Защото в "Сляпа неделя" двубоят между повседневното и пространствата на духа няма предизвестен край. Ще се убедите, че Румен Леонидов вече не подбира оръжията в продължаващата ... |
