"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
|
"На незабравата зовът" е стихосбирка на Тодор Билчев, сборник с епическа поезия, събрал негови оди и възхвали за исторически личности и събития, хора на духа и близки до поета лица, оставили трайни следи в живота на общността си; сред стихотворенията има и няколко есета, както и богат снимков материал, подбран от автора."Аз бих нарекла тази стихосбирка "Ода", защото тя е вдъхновена възхвала, отразяваща личното, лирическо отношение на твореца към места, събития и герои. И в този смисъл без притеснения мога да кажа, че епосът на Тодор Билчев е новаторски и модерен, защото епосът на новото време ... |
|
|
"В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента. В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фанатизъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци." ... |
|
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
|
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
|
Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
Милена Буржева е поетеса, писател и театрален критик, известна както в България така и във Франция. Автор на множество публикации и седем книги на български език. "Празници умират като хора" е осмата ѝ поред книга. Четири, от предложените в нея разкази, са публикувани в три френски списания. "... Една стая винаги вика някой при себе си и ако не отиде някой отиват духове,а тя тогава започва да вика още повече и отиват още повече духове...""... Понякога те седяха до мен на масата и си говореха кой какво от тях е откраднал, кого е пребил или убил. " Значи и в големите къщи може да има ... |
|
|
"Да се заскитам към безкрая така загадъчно желан..."В книгата ще прочетете вълнуващи редове за любовта, мъдри и духовити размисли, в сатиричните куплети ще почувствате болката на поета за България."Стихове мои - градини небрани, стихове мои - отворени рани, вечно болите. Пада сланата, капят листата, вие стоите на вечна стража дори в съня ми. Песни непети - деца неродени като гугутки пърхате в мене, пърхате в мене... Литнете, мили, със сетни сили, че дни броени вървят към края, вървят към края. дори в съня ми." Гого Гогов Гого Гогов (1929 - 2015) е поет и белетрист. Известен е със сборника разкази ... |
|
|
Илюстрации: Ина Христова. ... Първа поетична книга на младата поетеса Ева Караджова. Чисти и смели поетични късове, които са добра заявка за появата на един нов лиричен глас. ... |
|
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Макар и почувствала своята история като готова за разказване след няколкогодишен живот в Европа, тази книга не се заиграва с високата нота на носталгията, нито с обертоновете на отсъствието. Тя е съвършено изсвирена по партитурата на смиреното следовничество на търсенето на смисъла. "В такива следобеди" на Теодора Лалова не флиртува с имена на места и личности, а ги изследва в пространствата на духовния обем между отпътуването и оставането, между припознатия смисъл да запазиш идентичността си и да се промениш. И всичко това - видяно през поглед, ... |
