В народните приказки, както и в легендите и преданията, в пословиците и поговорките, в песните и танците трептят най-фините струни на емоционалната лира на българина, усеща се непоклатимостта на неговата житейска мъдрост, на дълбоката му нравственост, на копнежа му по красивото и доброто, на стремежа му към свобода, както и жертвоготовността му в отстояването ѝ... С други думи, народната приказка е основното градиво на етнопсихологическия портрет на нашия народ. Всяка приказка си има свое "родно място" и свои "родители" - самородните народни талантливи разказвачи, надарени с наблюдателност, ... |