Втора книга от поредицата на издателство "Потайниче" за частния детектив Пирин Вихренски. ... Продължителната зима и липсата на работа не са в състояние да обезсърчат младия частен детектив. И наистина - първите попълзновения на пролетта му донасят и нов клиент в лицето на близък приятел. Заплетеният случай на откраднатата римска монета изправя пред сложни предизвикателства любовта на Пирин, моралните му принципи и лоялността му към близките и приятелите. Ще съумее ли да помогне, без да нарани някого; ще успее ли да се ориентира в лабиринта от тайни и нездрави интереси, без да се изложи на опасности; ще се ... |
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
"... Забелязал съм през годините, че е налице една интересна закономерност. Много често онова, което считаме за "добро" за нас, ни носи после неочаквано куп неприятности. И обратно - "лошото" често ни предоставя нови добри възможности. Затова трябва да внимаваме. "Няма сватба без сълзи, траур без радости" - гласи една арменска пословица.... Никога в живота си не съм чувал по-убедителни, по-интелигентно построени и правдоподобни обяснения от тези, оправдаващи нечий мързел. Най-парадоксалното е, че мързеливците винаги имат намерения да свършат някаква работа. И могат с часове да ти ... |
|
Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. "Втурнаха се спомени и мисли, налегна го мъгла, в промеждутъци на ясни мигове си спомняше слова, някакви послания, картини трудно различими, детски, проблясъци на светлина и думи стойностни, продумани от близки хора, учители, приятели, роднини." Йордан Динев ... |
|
"Малката книга" на Георги Мерджанов е епично фентъзи пътешествие, в което има всичко - любов, смърт, драматични обрати, изпълзели от преизподнята създания и богини, продаващи маслини на пазара. Въображението на автора ще ви потопи със смях и тъга в черните сенки на софийските потайности, след което ще ви изстреля право нагоре в зелените градини на Едем, ще ви люшка напред-назад в минало и настояще, между възможно и невъзможно. Затваряйки последната страница, ще се почувствате все едно някой е повдигнал за малко завесата на живота, толкова колкото да си кажете: "Аха! Значи за това било всичко.""В ... |
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
Книгата включва откъси от "Ломски разкази", "Късен сецесион", "Островът на пияниците", "Стъклената река", "Проклятието на жабата", "Лудият Лука", а също така пиеси и интервюта. ... |
|
"Сигурно няколко живота няма да ми стигнат, за да опиша това, което ми се е случило през съзнателната част от този живот. Ами ако включим и незапомнените събития, случки, страхове, възторзи... Каква е последователността на случващото се, откъде да започне човек? Заради това реших да напиша роман от разкази. Разкази за нещата, които са ме формирали... Разкази за нещата, които са ме накарали да обичам живота. Защото не инстинктът за самосъхранение ни прави живи, а това, което дере паметта ни. И когато от тези драскотини спре да се стича кръв, тогава значи животът е свършил. Оставям ви вас, читателите, да събирате и ... |
|
Допълнено издание. ... В книгата са събрани четиридесет разказа, отличени на първия национален конкурс за къс разказ "Албена". Съставители на настоящата книга са: Павел Боржуков - Боржи, Марин Костовски, Огнян Младенов. "В българската литература има не повече от десетина истински разказа. Майката му е - да напишеш единадесетия." Не се наемам да гадая кои точно десетина разказа е имал предвид Орлин Василев в обръщението си към членовете на литературния кръжок "Васил Воденичарски" в средата на миналия век. Дори в края на 70 -те години, когато уважаваният писател предусеща кончината си, той не ... |
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
|
„Безкрайната точка“ е писан успоредно и едновременно с романа „ Петнайсетият камък “ и е завършен също през месец март 2011 г. Наблюдателният читател веднага ще забележи сходството между двата текста - по отношение на темата, съдържанието, изграждането на образите, развитието на действието и дори използването на идентични изразни средства. Има цели изречения и пасажи, които се препокриват напълно и в двата романа. Това е съзнателен творчески експеримент - създаването на романи-близнаци. Все пак те умишлено не са обединени в едно книжно тяло, защото са самостоятелни смислови единици. Но могат да се четат, анализират и ... |
|
Не бяха и предполагали, че тя - докторът на науките Соня Григорова, ще остане на улицата. Беше познато и уважавано име, ценен автор и респектиращ събеседник в телевизии и радиа. Много политици от опозицията и от управляващите я бяха търсели и бяха получавали от нея експертно мнение. И може би именно заради това се страхуваха от нея - че е експерт, който винаги ще остане лоялен, но политически необвързан. А само уважаващите себе си ръководители ценят самостоятелно мислещите експерти. До мен спеше майката на децата ми, те ме чакаха заедно с родителите ми. А аз трябваше да избирам между тях и собствената си съвест. В крайна ... |