Александър Христов е роден в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и творческо писане в СУ "Климент Охридски". Негови разкази са публикувани в печатни и електронни медии. Носител е на няколко литературни награди, последната от които е националната литературна награда "Тодор Влайков" от 2012 г. за новелата "Африка". Често художественият ритъм в разказите на Александър Христов бива разлюляван от подмолни тактове и гласове. Сякаш (в училището на живота) в следобедния час по музика ученикът с най-слабия слух и силния глас, е злото, понякога то е комическо мъничко, друг ... |
|
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
|
"В Артистично лято Матей Стоянов, авторът на многотомната сага за Алес Гут и Ники Франсето, продължава своята летопис за абсурдните, гротескни, страшни и смешни години на българския комунизъм. Този път с други герои, но от същия тип - столичната бохема. Органично свободни, защото са градски хора, имунизирани сякаш по рождение - без патос и героична жестикулация - срещу абсурдите и простотията на тоталитаризма, и затова, също тъй органично (почти без причина, по инстинкт), мразени от същата тази тоталитарна простотия. Хитруващи и простодушни, изкушаващи се, падащи, обичащи, изневеряващи - живи в атмосферата на един ... |
|
|
Теодора Бургуджиева е родена през 1971 г. в София. През 2014 г. романът ѝ "Въртоп" е номиниран за наградата "Хеликон". В новия си сборник с разкази авторката ни поднася истории за разминаването между хората. То е породено от различните гледни точки - възрастово, манталитетно и социално обусловени. Внушенията са ненатрапчиви, поднесени с лека ирония, елегантен стил и ведра мъдрост. "Детството на Филип премина под знака на една известна българска естрадна песен - за щурчето. Тогава той не знаеше кой я изпълнява, нито пък имаше търпение да чуе текста от край до край. Едно нещо в песента го ... |
|
|
Поредица "Престъпни схеми". ... Книгата дава отговор на въпросите защо таен сговор на А. Луканов с А. Доган отприщва проекта "движение-партия", кой иска да убие Сокола и как той оцелява в поредица покушения. В повествованието Бойко Беленски следва прозрението на абат Еманюел-Жозеф Сийес: "Най-полезната истина за огласяване не е тази, която вече е достатъчно известна, нито онази, която е почти възприета; такава е истината, която ще разтърси най-много предразсъдъците и ще засегне най-много лични интереси - тъкмо тя само може, следва да бъде възприета и употребена като най-належаща за публично ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
Неоторизираната биография на "Ийгълс ъф Дет Метъл". ... "Изнасилени от чудеса" не е биографична книга за рок банда, чието име вероятно никога не сте чували. Това е роман за рокендрол, наркотици, свобода, любов, приятелство, за планирано и извършено чудовищно престъпление и шеметно преследване между най-разнообразни групи от психопати на три континента. Роман за сблъсъка между двете сякаш най-противоречиви, най-отдалечени по скалата на нормалността исторически явления - рокендрола и радикалния ислям; безпощадна пародия на ценностните разломи в днешната цивилизация, на съвременните форми на употреба на ... |
|
|
Замириса на шпионски истории, нали? По форма и съдържание всеки шпионаж през вековете е съответствал на времето, което обслужва, било то мир или война. В нашия случай също става въпрос за война, но от особен вид, която се провежда в мирно време и нито е гореща, нито студена. Време е вече да дръпна завесата и да ви покажа въпросната нова, модерна, ширнала се по цялото земно кълбо война. Воала! Ето я красавицата, блестяща и премигваща с електронното си тяло, жужаща тихо с машинариите в себе си, носещата се виртуално в ефирното пространство, все по величава, все по-огромна - Нейно Величество Кибервойната. Знам, каква ще е ... |
|
|
Дано живееш в интересни времена! е първото от три древни проклятия. Другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите! и Дано намериш онова, което търсиш!. Именно това се случва на героите в тези новели. Странните им светове, уж далечни от нашия, всъщност са съвсем близки. Писателите - с малки изключения - не са войници и не размахват мечове или пистолети. Перото е тяхното оръжие. Тази книга е вик срещу несвободата и фанатизма във всичките му форми, както в обществен план, така и в междуличностните отношения; както в политиката и религията, така и в семейството и приятелството. Лавиращ между фентъзи и антиутопия, ... |
|
|
Илюстрации: Мая Лилова и Бела Лилова. ... Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота. Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете - ще си помислите, че лаят. Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки ... |
|
|
"...Много точни и добре формулирани наблюдения, умение да се вижда и зад видимото, интерес към живота и човека, енергия вдъхновена от човека изкуството и отправена с болка към човека и изкуството -това е книгата духовността, за неспокойния и винаги търсещ смисъла и истината в света и в себе си човешки дух. Вик от болка за нарушената хармония и равновесие в света, човека и изкуството. Книга, която ни вълнува и ни кара да се замислим!" Из книгата ... |
