Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
Внимавайте със старите вещи на дядо си! Може да има нещо, което да промени живота Ви. Станали сме много високомерни към хората преди нас. А те май не са толкова глупави, колкото ги мислим. Старите книги не са толкова наивни. Там, между пожълтелите им страници, се крият отговорите на нашите въпроси. И то отговори, без които животът ни би останал бездарна цапаница. Понякога трябва да се върнем назад, за да имаме място за засилване. Иначе трудно ще прескочим пропастта, отвъд която започва бъдещето. Прогресът не се състои само в гледане напред, а и в опознаване на миналото. Нали не ни се иска нашите потомци един ден да ... |
|
К като всичко съдържа девет разказа, обединени около темите за избора, клишето в литературата и в житейската ситуация, и мъчителната недостатъчност на информация, която действителността предоставя, за да бъде осмислена. Построени като свободни асоциативни игри с жанрове, тематики и стилистики - будисткият коан, класическото руско повествование, криминалната интрига, кафкианският сюжет, южноамериканският сериал - всеки от разказите представлява вид разследване, издирване на следи и причинно следствени връзки, което героят е принуден да извърши, опитвайки се да разчете събитията в живота си. Сред тях и един black mirror ... |
|
"Опит за екстаз" е необикновен роман - препускаща по страниците щафета от ситуации и парадокси, които авторът, Димитър Бочев, противопоставя на всички унаследени нормативи, закономерности и клишета. Това не е книга, която робува на статуквото. Езикът на Димитър Бочев е напевен, с уникален ритъм и удря право в сърцето. Не се опитва да дава отговори, а провокира читателя да тръгне към нови, необятни и рисковани пространства. Между любовта и страстта, между свободата и сигурността, между таланта и характера, между морала и изкушението, между Божието и людското - героите на "Опит за екстаз" търсят в ... |
|
"Dirty side" е историята на едно пътуване и (донякъде) на една любов. Но и нещо повече - социален коментар, упражнение по стил, озъбване. Воден от любопитството си към Европа, разказвачът избира за своя ракета носител луксозен круизен кораб, като нощем отработва билета си в задушливите трюмове, а денем обикаля булевардите на Лисабон, Неапол и Ница, имитирайки безгрижен турист. Разказ за жалкото, но и смешно братство на кухненските чистачи, тези "туземци" с каюти под нивото на водата, и за контраста им с американските летовници, танцуващи всяка вечер под шарените крушки на палубата. Два свята, ... |
|
От сценариста на XI a и XII a. ... Интересувате ли се от отвъдното, Бог и смисъла на живота? Защото за Никола подобни неща не са на дневен ред. Това, което вълнува 24-годишния студент по история, са красивите жени и колко бързо може да преспи с тях. Веднъж минали през леглото му, те се превръщат в завоевания. Тъкмо на този млад сваляч обаче му предстои да открие някои от вечните истини, както и най-важния път - този към самия себе си. Ще му помогне едно от любимите му завоевания по начин, който никак няма да му хареса. Пригответе се за едно неочаквано пътуване в три отделни свята, напоено с хумор и парфюм, след което ... |
|
"Малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източно-европейски контекст. Тук не се домогват до призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеобща неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени детства и бурни закани за смислен живот. Романът работи с микроскопична оптика върху микроскопично уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост ... |
|
Като акварелна рисунка, в която цветовете се смесват помежду си до безкрайни нюанси, в разказите на Светла Георгиева пигментите на живота преливат един в друг - ярки или деликатни, ефирни или плътни - и така рисуват вълнуващ пейзаж. В пътуването през този пейзаж читателят ще срещне усмивки, тъга, мъдрост, лудории, дълбини и висини. И ще си тръгне от тези разкази стоплен и пречистен. ... |
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
Непрекъснат развой с постоянно възвръщане към изходната точка. Ако не успееш да убедиш опонента си с аргументи, убий го. Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис. Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт, Медии, Сянката, Макиаж, Плацента, ... |