"Записки на революционера" (1899 - 1906) от Пьотр Алексеевич Кропоткин представляват уникално художествено и документално произведение, връх в литературното творчество на революционера и мислителя. Те са писани на руски и английски и съчетават в себе си мемоарните особености с художествените качества на романа. По своето богато съдържание те се нареждат до най-хубавите руски романи на XIX век. В тях читателят ще открие историческа хроника, публицистична изповед и научно-философско есе. Тургенев високо ценял "нежната, отзивчива и художествена душа" на Кропоткин и се срещал с него в Париж. Лев Толстой ... |
|
Неиздавани разкази. ... За своите 40 години живот американският писател Джек Лондон (1876-1916) публикува 23 романа, над 200 разказа и 3 автобиографични книги; пише публицистика, пиеси и стихове. Някои негови творби принадлежат на жанровете научна фантастика и фентъзи. Други, за дивата пустош и човешкия дух, четени още в детството, сме запомнили за цял живот. Преживяванията му като ловец на стриди, моряк, златотърсач, скитник, военен кореспондент и пътешественик в Тихия океан са основата на разказите му за Клондайк и Хаваите - истории за приятелство, предателство, любов и приключения, за сблъсъка между човека и ... |
|
Известен в миналото като "най-славния поет", днес Данте Алигиери ни е завещал културно наследство без аналог. А неговата "Божествена комедия", най-мащабното му произведение, Хорхе Луис Борхес нарича "най-добрата литература, постигана някога". Поемата си италианският поет, мислител и философ започва да пише през 1308 година, само на 43, и завършва през 1320-а, скоро преди да умре. По съдържание тя описва собственото му пътуване в задгробния свят, но в същността си символизира пътя, който душата изминава от подземните дебри на злото ("Ад") през срещата с надеждата (" ... |
|
Най-известната новела на класика на френската литература Проспер Мериме е разказ за страстната любов между разбойника благородник Хосе и Кармен, една изключителна жена, пред която никой не остава равнодушен. Кавалерийски полк охранява цигарената фабрика в Севиля. На пост е дон Хосе, баск и благородник. Камбанен звън оповестява края на сиестата и работничките от фабриката изпълват улицата. Сред тях е и непокорната циганка Кармен, срещата с която се оказва съдбоносна за дон Хосе. За него тя става голямата любов на живота. За нея той е просто един каприз. Верността и женската чест не са важни за Кармен. Единствено ... |
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
Джейн Еър разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта ѝ е споделена, а радостта ѝ - пълна, докато не открива, че мъжът на мечтите ѝ вече е женен. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. ... |
|
В книгата за първи път на български език - и в нов превод - са събрани всички достигнали до нас текстове на Александър Сергеевич Пушкин (1799 - 1837), посветени на драмата и театъра: завършените му пиеси, написаните, но отпаднали от тях сцени, самостоятелни откъси, планове, както и статии, размисли, бележки, приписки, писма. По този начин читателят получава възможността да изгради своя обективна представа за неговото отношение към писането за сцена и към спектакъла като събитие, което той защитава (обосновава) със свои полемични теоретични разсъждения, по-често оспорващи, отколкото доверяващи се на установените правила ... |
|
"Дюма е титан! Дюма е нов Прометей!" Ламартин ... |
|
Романът "Голият обяд" вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 г. благодарение на "Олимпия прес" (издателството, обнародвало за първи път също "Лолита" на Владимир Набоков и "Тропиците" на Хенри Милър, недопустими в страната на авторите поради същите съображение) и незабавно се превръща в един от най-важните романи на ХХ век, който преразглежда цялата американска култура. ... |
|
Световна класика. ... Чарлс Дикенс без Лондон просто не би бил Чарлс Дикенс. Градът подсигурява на писателя постоянен извор на материал, бликащ от виталност, живот, пороци, хора от всякакъв тип и най-вече сюжети. Лондон е неговата муза, той му предоставя реалната среда, в която Дикенс развива своите измислени приключения, но освен това го и вдъхновява и предизвиква като автор. Огромната метрополия му дава възможност едновременно за сюжети и авантюри, въздейства му и го блазни, но заедно с това конфронтира идеалистичния му светоглед с несекващите престъпления, нищета и мизерия – Лондон кара Дикенс да порасне. Чарлс ... |
|
Ироничен и ведър, романът "Глътка въздух" е наситен с предчувствия и прогнози, които, за съжаление, се сбъдват. Веднага след публикуването му през 1939 година той се приема за абсолютен шедьовър и до днес се радва на голям интерес. Литературната критика е единодушна, че тази творба на Джордж Оруел е в основата на широко известните и световно признати негови класики "Фермата на животните" и "1984". Главният герой Джордж Боулинг, четиридесет и пет годишен, понатрупал килограми жител на лондонско предградие, внезапно решава да се отклони от монотонното си съществуване на застрахователен агент, ... |
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |