Човешката душа е изтъкана от диаметрални противоположности: любов и омраза, корист и себеотрицание, състрадание и жестокост, принизяващи инстинкти и извисяващи пориви на благородство. Да опознаеш себе си означава да се гмурнеш в дълбините на човешката психика и да надникнеш през ключалката на килията, в която всеки от нас е заключил своето животинско начало: кръвожадния звяр, от който сме произлезли и за който предпочитаме да не говорим. Малцина автори са дръзвали да надникнат през тази ключалка, а още по-малко да отворят вратата и да се изправят лице в лице със своята тъмна страна. Именно това прави Странният случай с ... |
|
|
Мелстокският хор: Пасторална картина в стила на холандската школа. ... Когато образованата и изискана госпожица Фанси Дей и пастор Мейболд се установяват в идиличното общество на градчето Мелсток, промяната в пасторална Англия е неизбежна. С идването на пролетта разцъфва и любовта между съвсем обикновения Дик Дюи и необикновената учителка и органистка Фанси. Но за разлика от чисто синьото небе на лятото, бъдещето на тази първа невинна любов съвсем не е безоблачно, защото се оказва, че кандидатът за сърцето на госпожица Дей не е само един. Четирите сезона преливат един в друг, за да изрисуват многопластовата картина на ... |
|
|
Известен най-вече с Фермата на животните и 1984, Джордж Оруел става свидетел на някои от ключовите събития от първата половина на XX век. Изненадващо, но обяснимо е, че Пътят към кея на Уиган е единствената книга на Оруел, която не е стигала до българския читател, тъй като на пръв поглед изглежда твърде тясно насочена към английския север в средата на века и следователно не напълно разбираема. Тя обаче е ключов крайъгълен камък - Дарвиновото липсващо звено, което помага на заинтересования да попълни пъзела на авторовия живот. В първата част той подробно описва условията на труд и живот на миньорите в Ланкашър и ... |
|
|
Последната история на джентълмена-крадец Арсен Люпен, която завършва... с любов. Публикува се за първи път на български. Превод директно от оригиналния текст от 1936 г. 1921. Арсен Люпен се посвещава на образованието на бедни деца в суровата зона на север от Париж. Но тъмните сили искат да присвоят мистериозна книга, собственост на един от неговите предци, който е генерал на империята. Тези бандити са готови на всичко, включително да застрашат живота на Кора де Лерн, последната и единствена любов на известния джентълмен-крадец. Написано през 1936 г., това последно приключение на Арсен Люпен е публикувано едва седемдесет ... |
|
|
Младо семейство наема старо имение за лятото. На пръв поглед то е приказно - усамотено, с огромна сенчеста градина, красиви беседки и просторни стаи. Дори наемът му е незначителен... Това кътче от рая обаче ще се окаже арена на най-големите кошмари на главната героиня. Тъкмо родила своето дете, на нея все по-често ѝ се случва да изпада в тежки депресивни състояния. Съпругът ѝ Джон обещава, че здравето ѝ ще се подобри и че се нуждае от почивка. Семейството пристига в имението, където жената се уединява в необикновена стая... Жълтият тапет по стените започва да буди болното ѝ въображение и тя се ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
|
"Ето защо, подтикван от желанието да пооправя поне отчасти несправедливостта на съдбата, която се скъпи да оказва подкрепа там, където най-много липсват сили - както виждаме, че става у слабите жени - аз възнамерявам да помогна на влюбените дами и да ги поразвлека..., като им предложа сто новели или басни, притчи или приказки - наричайте ги, както искате, разказани в продължение на десет дни от една почтена дружина от седем дами и трима млади мъже, събрали се по време на последната смъртоносна чума... В тези новели те ще намерят забавни или тъжни любовни истории и други необичайни случки, станали както в наши дни, ... |
|
|
"Само за три дни аз се ожених, а печатниците размножиха Отсам рая, както киното размножава статисти." Така Франсис Скот Фицджералд описва в есето си Ранният успех своето устремно излитане в голямата американска литература. Отсам рая е първият публикуван роман на Фицджералд. Излиза от печат през 1920 г., когато Франсис Скот е едва двадесет и четири годишен. Това е честен и откровен, романтичен и тъжен, ироничен и саркастичен разказ на един млад човек за духовния свят на онова поколение в САЩ, наречено малко по-късно изгубеното поколение. Хроника на една младост във възхода на модерните времена, която търси ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
|
В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други - на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се ... |
|
|
Врящото гърне е историята на един парижки четириетажен дом и на неговите обитатели: Октав Муре, дошъл в Париж, за да си намери влиятелна любовница, чрез която да се издигне в обществото; сестрите Берт и Ортанс, подлагани от ламтящата си за богатство майка на всякакви унижения, само и само за да се сдобият със заможни съпрузи; собственикът на сградата Вабр, един архитект, един съдебен съветник - все френски буржоа от времето на Втората империя. Плюс цяла гвардия слугини с отровен език, който използват твърде успешно. Това малко общество крие зад фасадната благопристойност, която с гордост демонстрира, най-низки страсти, ... |
