"Каталогът включва картини от различни творчески цикли между 1999 и 2012 г. Мащабните рисунки, които представям, са емблематични за моето творчество и емоционални за мен. Основните характеристики в картините ми са голямо-форматният мащаб и характерната експресивна рисунъчна техника със силно изразената контурна линия, базирана на растерното тониране и образната мултипликация. Любими теми в моето творчество са "Майчинството", "Любовта", " Приятелството", "Еротиката", "Символиката в образа" и "Магията на Древен Египет"." Моника Попова ... |
|
|
Книгата на Антоан Божинов Фотографският образ в комуникационен контекст е магнетично изследване за историята и пътя на фотографията, за днешните ѝ превъплъщения, за важните дебати и контекстуалните ѝ обвързвания, както и за българските отговори на всичко това. А и за бъдещето, което се разкрива пред фотографските образи с онези разнопосочни гледни точки, осигуряващи необходимата интердисциплинарност, която прави книгата важна за всеки, изкушен от хуманитарното познание. В момент като настоящия, когато е все по-важно да се опази диалогът между универсално и локално, в който все по-належащо е да се удържа ... |
|
|
Сборникът съдържа представянето и превода на две основополагащи в историята на турската драматургия пиеси - едноактната комедия "Женитбата на поета" (1860) от Ибрахим Шинаси (1826 - 1871), и драмата "Отечеството, или Силистра" (1873) от Намък Кемал (1840 - 1888). Изданието запознава със зараждането и началните стъпки на турската драматургия през втората половина на по-миналия век - исторически период, когато турци и българи са съставки на едно общо цяло, поради което предложените пиеси дават възможност да се проследят сходствата и различията в развоя на театъра и драматургията в двете съседни култури. ... |
|
|
Да си припомним смъртта на Орфей: нападнат от побеснели менади, кървящ, разкъсан и накрая обезглавен. Вакханките разхвърляли навсякъде части от тялото му, а реката Хеброс поела във водите си главата и лирата му. Тогава станало чудо - от лирата прозвучали тонове, а мъртвата глава все още пеела. Грозен дракон видял главата и се нахвърлил върху нея, за да я оглозга, но от висините се спуснал Аполон и превърнал в камък чудовището и зиналата му паст. Холистичният светоглед съществува още от древността и през последните повече от сто години е заявил присъствието си в много области на човешкото познание - философия, медицина, ... |
|
|
Сборник с доклади. Двуезично издание - на български и английски език. ... Димитър Добрович е първият, известен на обществеността в България, художник с академично образование. Нещо повече. В средата на XIX век той системно следва пътя и съдбата си на художник. Основите на неговото образование са положени в Сливен и Истанбул. По-късно Добрович целенасочено се насочва и завършва художественото училище в Атина, а Вечният град го привлича по различен начин с богатата си вековна култура, с динамичния светски и мечтателен живот на Рим и околностите. Там Димитър Добрович остава да живее и твори повече от 40 години, до 1893 ... |
|
|
Литература - опера - балет - паралели Музикални форми и балетни отражения ... В текста се анализират известни и безспорно станали еталон за епохата балетни творби, които се съхраняват и предават от поколение на поколение в балетните трупи и формират представата за балетни шедьоври. Творбите са групирани не по хронология на създаването, а според общата им сюжетна линия. Често в една творба се разглеждат произведения, създадени в различни десетилетия и столетия, но третиращи една и съща фабула. Така най-ясно се виждат промените в тях. След анализа на творбата се поместват последователността на музикалните номера и сходни ... |
|
|
Постсериозен кодекс със затихващи функции. Закони за професори. Закони за студенти. ... "Сега, след първата си книга (съдържаща някои от лекциите на автора за плаката, понеже пък той именно по това е и професор), Иван Газдов прави всенародно достояние пет закона за професори и други пет за студенти. Към тях е додал и един "Закон за съвършеното творческо формообразуване (неръкотворно), или за разликата между изкуството и живота". И всичко това е снабдено с десетки графични диаграми, схеми и чертички, напомнящи най-добрите образци на някогашните Газдови цикли за петното, което срещнало чертичката, а ... |
|
|
Избрано ... Кръстьо Мирски е роден на 29 януари 1920 г. в София. Завършва драматическия отдел на Висшата школа за музикално и драматургично изкуство в Париж, където учи актьорско майсторство, и Академията за музикално и театрално изкуство във Виена, където учи режисура (1938-1942). Посещава курсове за актьори при театъра на Луи Жуве и лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен. Завършва театрознание с докторска дисертация в Кьолнския университет (1943). Дебютира с постановка на “Майстори” в Народния театър (1944). Работи като асистент-режисьор (1943-1944) и режисьор в Народния театър (1945-1957, 1960-1978), режисьор в ... |
|
|
Границите и хронологичните рамки на явлението, положено в основата на настоящото изследване, се определят от спецификата на авангарда като художествено направление и от мястото му в системата на културата на границата между два века. Опитите за определяне на същностната специфика на авангарда като културно явление датират отдавна в западното литературознание. В Русия и България - основно през последните двадесетина години. Но природата на това явление засега се изплъзва от систематизиращата страст на литературните историци не само защото съвременният литературоведски дискурс е твърде разнороден в изходните си пунктове, & ... |
|
|
Настоящото изследване има за цел да разгледа една обща основна тема - тази за манипулацията на човешкото съзнание, на фона на някои от разказите на Светослав Минков, написани през 30-те години от миналия век. ... |
|
|
Сбогом на традиционната естетика! Все по-очевидно става, че естетиката в досегашния си вид губи позиции и се разтваря в културологията и социологията на изкуството. Неконвеционализмът (крайният авангард, неоавангардът, трансавангардът, антиизкуството) доказва това по безспорен начин, след като отваря широко врати за деестетизацията и обезхудожествяването. Да сте чули за тези термини при традиционното (конвенционално) изкуство? На никой автор не би му хрумнало да говори за такива явления просто защото не ги и имало до към средата на миналия XX век. Но след като границата между изкуство и живот вече е отстранена ( ... |
|
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
