"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Човек, способен да съхрани в най-висша степен човешкото у себе си при съкрушителни житейски обстоятелства, да опише крайно тежкия си жизнен опит с изящен и чист език - такъв е образът на почти идентичния с автора герой-разказвач в произведенията на Газданов. В Завръщането на Буда той е студент-емигрант в Париж, който изживява невероятни, силно променени състояния на съзнанието и се среща с различни аспекти на своята индивидуалност. И докато преминава през множество екстремни ситуации в този процес на самопознание и самостоятелно търсене на смисъл, се осъществява неговото духовно прераждане. Романът е трудно определим в ... |
|
|
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
|
|
"Сигизмунд Кржижановски (1887 - 1950) е роден в Киев, пътешествал в предвоенна Европа, владял свободно половин дузина езици, живял в миниатюрна стаичка на "Арбат", сценарист на филми, редактор на Голяма съветска енциклопедия (Большая советская енциклопедия) и на какво ли още не. Случайното откриване на архива му превръща Кржижановски в истинска литературна сензация от Москва до Ню Йорк. Завръщането му е рядък пример за съществуването на литературна справедливост. Побратим на Бартълби и първи братовчед на Кафка по Мюнхаузенова линия, този космополит стои редом до крехки гиганти като Песоа, Валзер и Чапек ... |
|
|
Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892г. в Дрохобич, едно - по силата на историческите превратности - "бродещо между границите" (Австро-Унгария - Полша - Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове. Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да ... |
|
|
"Във "Вечер при Клер" липсват обичайните белези на занимателното четиво и въпреки това цялата книга се чете на един дъх... Това се обяснява не само с факта, че Газданов е прекрасен и увлекателен разказвач... В романа си той е постигнал висока степен на емоционално напрежение, на което най-вече се дължи неговата прелест. Газданов притежава необикновени литературни и изобразителни способности, той е един от най-ярките писатели, израстнали от емиграцията." Марк Слоним "Вечер при Клер" се движи наистина деликатно между руския автопсихологически роман и западния роман на потока на съзнанието.& ... |
|
|
Разгадаването на Газданов е продължителен процес отвъд прочита на произведенията му. Разбира се, един такъв процес предполага наличието у читателя на известен интелектуален багаж, за да долови заложените в текста съзвучия и алюзии - от Библията през Е. Т. А. Хофман до Е. А. По и от Пушкин през Гогол и Лермонтов до Достоевски. Особено отчетливо са проследими те в романа "Призракът на Александър Волф", писан с оглед на бъдещото му филмиране и затова по изключение с по-разгърната фабула: злото, което поражда зло, убийството, даващо мимолетно чувство за власт над творението и съдбата, изпитанията и чуждостта ... |
|
|
Репортажите в тази книга са не само впечатляващо свидетелство за процесите в следреволюционна Русия, а и за публицистичното майсторство и пророческия дар на Йозеф Рот. Написани на чистия и изящен език на неговата художествена проза и белязани от игриво - ироничното му въображение, искрящо остроумие и мека ирония, те не са загубили своето очарование и до днес. В началото на 20-те години на ХХ век редакциите на немските вестници и списания се надпреварват да привлекат младия журналист за свой сътрудник. Това е бъдещият писател, класик на австрийската и световната литература Йозеф Рот (1894 - 1939). Повече от десетилетие ... |
|
|
Книгата е отличена с наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 2015 г. ... Лирическият герой на романа "Пътища в нощта", шофьор на такси, ни води по нощните булеварди и глухи улички на Париж от 30 -те години на миналото столетие, из лабиринтите на спомените си, по кръстовищата на множество чужди съдби. Едновременно свидетел, участник и разказвач, той рисува сложния и противоречив образ на града, превърнал се по силата на различни исторически събития в своего рода нов Вавилон. През очите му на наблюдател, привидно отстранен, а всъщност дълбоко съпреживяващ, пред читателя се разкрива цяла галерия ... |
