"Написването на книгата е по някакъв начин израз на моята дълбока връзка с литературата, на моята влюбеност в изкуството на думите; на любовта ми към играта с езика, с многото глаголни времена и наклонения, с пресичането на различни гледни точки, времеви отрязъци в нестройна последователност, с повторението на идеи, представени под различен ъгъл. Автентични случки, познати до болка на всички. Понякога комични, понякога не съвсем. Някои съвсем простички простичко поднесени картини от света, който ни заобикаля. И накрая. Убеждението ми, че е много важно да ги преодолеем... тях... Че е много важно да преодолеем всички ... |
|
|
"Жените-хумористки в българската литература почти липсват, а в световната се броят на пръсти. В този недоимък на смешни авторки, книгата на Анджелина Соренсен се появява като странна птица. Самата писателка също е странна птица, която в живота и в хумористичната си проза прелита между два континента - Европа и Америка. Спомените я свързват с нашата действителност, съдбата ѝ - с американската. Тя разказва с лекота, с ироничен поглед към нещата от живота и свежо чувство за хумор. Покрай разказите от Връзки и развръзки направих връзка и с популярната песничка за Усмивката: Със свойта нишка лека, привързват те ... |
|
|
"Angelina Sorensen writes with refreshing sense of humor, with light and slightly ironic take of the things in life. While I was reading the stories of Coupling and Uncoupling, I was reminded about the words of the song The Smile: With a light thread the smile ties one person to another..." Mihail Veshim, Chief Editor of Starshel newspaper "The book of Angelina Sorensen is a dialog with the intelligent reader, an awakening of his emotional memory, an invitation for spiritual interaction. It is very rare to find something like it in our nervous, hurried world nowadays. Rumen Belchev, Chief Manager and ... |
|
|
"Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства. Оптимизмът понякога е също толкова абсурден, както и ситуациите, в които се намират. Неговите фейлетони са плътна и релефна картина на днешния български живот." Палми Ранчев "Похвално е, че във времето на реалити шоуто и виртуалните хуморески Владислав Христов залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, ... |
|
|
"Данила Райчева умее да разказва истории. Прави го със забележителен психологически усет и човешка топлота. Умее да пренася читателя в сътворения от нея свят, защото ситуациите, създадени от нея и героите, с които ги населява, са част от нашия живот днес, в България. Силата ѝ е в автентичността и обичта, с която описва хората и им позволява да имат свой живот в творбите ѝ. Разказите на Данила Райчева остават в духовния строй на читателя, помагат му да преодолее пропасти и го учат да лети към светлината и доброто." Здравка Евтимова "Данила Райчева, като артист на сцената, присъства във всеки ... |
|
|
Романът Замръзването ни връща към Жан-Виденовата зима от 1996 - 1997 година. Не че времето белязва кой знае колко героите на авторката, и все пак - интересно е да се видят не оцеляващи хора, а такива, които могат да разчитат едни на други. Дистопичен свят, да: град К., зима, замръзнали животни по улиците; глад, последната захар, но и ароматът на липов чай; д-р Ирена Русанова, Мевледа, инженерът Богомил, който поправя електроуреди в гаража си, журналистът Алекс и неговата сестра Мери... Всички те са герои от първите два романа - Писма за оригами и Невинни. В социален план спасение няма. Личен и дистопичен - романът ... |
|
|
Книга против мигрена съдържа 17 кратки разказа и концептуални авторски фотоилюстрации в импресионистичен стил, вдъхновени от реално съществуващи лица и житейски събития, повлияни от далекоизточната философия, от потока на съзнанието в западната литература и до известна степен от литературното течение магически реализъм. Това е втората книга на Венелина Петкова след дебюта ѝ с книгата Бели петна - хайку, хайбун и 50 авторски илюстрации с източен туш. Венелина Николаева Петкова е родена през 1979 година в град Варна. Живее в София. От 2014 година е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
"Може ли да има нещо общо между Алиса в Страната на чудесата и Престъпление и наказание? Публикувани са почти по едно и също време - в 1865 и 1866 година, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях Clair de lune, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния XX век. Който успее да стигне до дъното - в каменоломната, - не го посрещат с чаено парти, а го налагат за ... |
|
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
|
В съвременната българска литература темата за близкото минало присъства все още слабо. Още по-рядко обект на разсъждения е това как идеологическите норми оформят детския светоглед. Действието в романа се развива в България между 1985 и 1989 години. Дете на 12 години отива на лятна пионерска лагер-школа в Ястребино и там се случва събитие, което след това е добре забравено. Вече порасналото момиче анализира миналото. Внезапно изскача случка от несъзнаваното и описва до какви последствия е довела в настоящия момент. Три времена, лица от детството и паралелна история за разстрел и смърт ще насложат гледни точки за видовете ... |
|
|
Книгата подхваща една маргинална у нас - но не и за световната литература - тема за телесното като метафора за всичко низше, маловажно и несъвършено пред лицето на суперорганизма на обществото. Какво би се случило с човешкия индивид, който, дори успявайки да изгради около себе си "желязната клетка" на утилитарността и рационалността (по израза на Макс Вебер ), продължава да бъде биологично същество и да се подчинява на закони, които не познава? Божествени или природни са тези закони? Ами ако интернализирането на създадените от човека цивилизационни инструменти, без които обществата не могат да съществуват, се ... |
