Изданието се посвещава на 100-годишнината от рождението на Борис Фьодорович Поршнев. То включва и цензурираните преди части от книгата и излиза едновременно с новото руско издание на книгата в Москва.
"Не говорете глупости, ръкописите не горят" е изречение, написано сякаш за Борис Феодорович Поршнев.
В моите очи задача на сегашното - вече пълно - издание е не повече от това да "съхрани ръкописа", макар и в превод. Работата е там, че мащабът на Борис Ф. Поршнев като мислител е толкова голям, че не съществуват практически никакви шансове той да се впише в потока на днешната нормална наука. Пред нас е алтернативна представа за човека като същество и произход, радикално различна не само в сравнение с даденото на менталността на ХХ век. Това е излизане от рамките, установени от Дарвин, а може би и от модерността като цяло. Това съдържание, тази алтернатива обаче Поршнев добросъвестно оформя (или се стреми да оформи) като научна програма за собственото си "тук и сега" - т. е. за края на ХХ век. На всичко отгоре това се случва в трагикомичния контекст на късната съветска обществена наука.
Всеки, прочел тази книга, лесно ще си представи фарса: на поразителните, изтънчени, може би прекалено смели хрумвания на Поршнев някакви местни дребни вредители по лозята са противопоставили фамозното хрумване на Енгелс за "ролята на ръката в произхода на човека" и прочие откровения.
Това, разбира се, е дреболия в сравнение с главното, но тази "дреболия" като че ли струва живота на големия учен: по израза на жена му - тези троглодити просто го довършват (снежный человек его убил).
Главното не е нито в осакатяването на книгата, нито в това, че я издават едва след смъртта на Поршнев. Главното е в дълбоката неспособност на съвременната наука да поеме парадигмалните постановки на Поршнев като основа за научна програма. Това не е рядко обстоятелство, ако говорим за големи, радикални идеи. Историята е пълна с подобни сцени. Самият Поршнев обаче реагира на случващото се по един поразително титаничен и същевременно наивен начин. Той решава (и посвещава живота си на това усилие) да "докаже на съвременниците" си своя възглед за човека и историята. И за целта предприема гигантски труд по организиране на революции в седем, а може би и в повече науки.
Тези "проекти за революции" вие държите в ръцете си. Но, разбира се, няма гений, способен на подобно нещо, особено толкова години след Лайбниц (за когото казват, че е последният човек, който е знаел всичко). "Нормалната наука" на места просто игнорира гениални хрумвания на Поршнев. На места - вероятно заслужено - благоприлично мълчи, за да не упрекне големия учен в дилетантство.
Но съм сигурен в едно: това е велик ръкопис."
Бележка от преводача
"През 1981 година у нас излезе мой превод на тази книга (редактиран от баща ми, Венцел Райчев). Заслуга за това има тогавашното издателство "Наука и изкуство" и по-конкретно г-жа Мария Бойкикева - един великолепен човек, посветил се на анонимното усилие да приобщава българите към шедьоврите на човешката мисъл. Тогава просто не знаехме, че книгата е осакатена. И че е преведена само на два езика (български и словашки, представете си).
Четвърт век по-късно, г-н Олег Вите, руски учен, се обърна към мен "по мейла", беше забелязал в мое произведение в Интернет цитат от Поршнев. Той инициира сегашното, пълно издание на руски език и положи - без всякакво преувеличение - титаничен труд буквално да реставрира развалената книга. В това ново издание са включени изцяло трите съкратените при първото издание глави: "Месоядството", "Откриването на огъня" и "Спорове за фундаментални понятия"; останалите глави, някои от които чувствително окастрени от редакцията при първото издание, са възстановени по ръкопис на автора. Пак той извърши и огромна допълнителна работа: да състави предметен и именен показалец, (който за съжаление на можахме да включим в българското издание), пълна библиография на трудовете на Борис Поршнев, да поправи някои очевидни, вкл. технически грешки, да добави пропуснати от автора позовавания, да преадресира цитати от известни учени към събраните им съчинения и пр. и пр.
В това издание българската редакция отново включва статията на Борис Фьодорович Поршнев "Контрасугестия и история", която заема ключово място в творчеството на учения, а също така монография на г-н Вите за живота и делото на Борис Ф. Поршнев и спомените на дъщеря му - Е. Б. Поршнева.
Въображението на Борис Поршнев, неговият изумително могъщ диалектически метод, най-сетне, интелектуалната му смелост, граничеща с безумие, ще доставят на читателя онова същинско удоволствие, което може да носи единствено свободната мисъл. Изводите, крайната картина, отговорът на загадката за нашия произход - не са лесни за преглъщане; не само защото истината се оказва някак прекалено страшна. А преди всичко защото от тази версия (ако, разбира се, е вярна) следват прекалено много и прекалено радикални промени за всички наши "знания" за себе си.
В това е и отговорът на въпроса: докога един неунищожим шедьовър си остава само ръкопис. Съвсем просто: докато потрябва на хората като книга, като изходна точка за нещо ново, за продължение. Дотогава статутът му е полусъновен, полуотвъден. А пък авторът е не повече от пътешественик във въпросното отвъдно, сталкер в Зона, ако ви харесва повече."
Андрей Райчев
Рейтинг: 10.00 / 10 гласа 
