"Като гореща вода за шоколад" е една завладяваща творба, написана с огромно въображение. Заглавието препраща към идиоматичен испански израз, който означава крайност на чувствата. Асоциира се с точката на кипене при гняв, страст или чиста сексуалност.
Всяка глава от романа на нашумялата мексиканска писателка Лаура Ескивел започва с готварска рецепта и в това няма нищо изненадващо, тъй като голяма част от действието е съсредоточена в кухнята - сърцето и душата на традиционното мексиканско семейство. Тита, най-малката дъщеря на богат скотовъдец, отрано знае каква съдба ѝ е предопределена - тя ще остане неомъжена, за да се грижи за майка си, докато е жива.
Когато Тита се влюбва в Педро, майка ѝ бърза да попари любовта ѝ и тиранично урежда брак между по-голямата ѝ сестра Росаура и любимия на Тита. Но Тита има едно несъкрушимо оръжие – нейните готварски умения. Лаура Ескивел умело си служи с похватите на магическия реализъм, познат ни от много други латиноамерикански автори, за да превърне контакта на Тита с храната в нещо чувствено и често взривоопасно. Принудена да приготви сватбената торта на сестра си, Тита влага всичките си чувства в задачата и всеки гост на празненството избухва в сълзи, щом хапне от сладкиша.
На практика книгата е много повече от рецепти и любовна история. Вътре има и от онези скрити предписания как да храниш душата си и да откриеш пътя обратно към себе си. единствената изписана некулинарна формула обаче е за кибрит, защото всеки от нас разполага с определен брой клечки, които различни искри в живота ни разпалват, за да ни дарят със светлина, топлина и емоция. За кибрит, защото понякога едно силно чувство може да изпепели всичките ни клечки и да ни остави безчувствени.
Книгата е оценена като изключително добре написана интелигентна пародия на стандартния любовен роман. Трудно е да се определи романът жанрово заради някои белези на традиционния, любовния, фантастичния, пародийния роман, както и на готварска книга. Критиците единодушно намират творбата за интелектуално провокативно и изключително забавно четиво. В нея съвсем умело авторката си служи с похватите на магическия реализъм, за да съчетае злободневно и свръхестествено.
Книгата получава своята филмова адаптация през 1992
-ра - годината, в която излиза и английският превод на книгата. Сценарият е писан от самата Ескивел, а нейният тогавашен съпруг Алфонсо Арау е режисьор. Филмът печели всички 11 международни награди и отличието за чужд филм с най-високи приходи в САЩ. През 1994 г. Ескивел е първата чужда писателка, която печели престижната американска награда "Книга на годината на книгоразпространителите".
Романът на Лаура Ескивел се превърна в бестселър и нареди авторката в първата редица на големите латиноамерикански автори редом с Гарсия Маркес,
Марио Варгас Льоса и
Исабел Алиенде.