Поредният, шести том от сборника с научни статии "Антропологични изследвания" продължава насочеността на изданието да отразява актуални резултати от антропологически изследвания, провеждани от български и чуждестранни учени. Основната цел на сборника е да отразява изследователската дейност на преподавателите в департамент "Антропология" на НБУ. Наред с това редакционният екип има амбицията да утвърди "Антропологични изследвания" като водещо специализирано научно издание в областта на антропологията в страната. ... |
|
Джон Лукач, авторът на "Демокрация и популизъм", обсъжда стегнато и живо важните събития през изминалия век. Той проследява как в най-динамичния от всички досегашни векове демокрацията се разраства, но също и нейните най-лоши компоненти - национализмът и популизмът. Лукач представя своята интересна гледна точка за ролята на знаковите фигури на ХХ век - Чърчил, Рузвелт, Хитлер и Сталин, като коментира и стотици други личности и феномени от всички континенти. Особено ценни в тази провокативна и написана със замах книга са множеството детайли, на които видният американски учен обръща внимание. "Нашето ... |
|
В това свое класическо произведение, Гюстав Льобон разглежда целта и методите на политическата психология, психологическите фактори на политическия живот и управлението на народа. Спира се и върху еволюцията на анархизма и борбата срещу социалното разложение. Тезите на автора са илюстрирани с много примери от миналото и с констатации на грешки в управленията на различни държави, твърде поучителни, впрочем, и за българските политици и държавници. Гюстав Льобон е световно известен френски психолог, социолог, антрополог и историк. Счита се за един от основоположниците на социалната психология. "Най-съществените от ... |
|
Предложеното произведение е авторска интерпретация на философски идеи, които са включени в курс, предназначен за студенти от "Факултета по педагогика", които изучават "Философия на образованието". Заразяването с философия относно всичко, което може да обогати педагогическото като теория и като практика, е поставено в основата на това своеобразно портфолио, което съпътства студента във философстването му. Преподавателят е видим през целия път посредством подбора и тласъка, чрез който устремява търсещия ум. "Това е едно портфолио, което може да се превърне в модел за обучение от нов тип, или както ... |
|
Социологията е наука, в която личността влага своето въображение и евристични възможности. Социологията е занаят, при практикуването на който резултатът зависи от овладяването на технически похвати и методики, от коректното спазване на правила и процедури. Социологията е бизнес, който изисква определени ресурси и може да ги възпроизвежда или увеличава. Социологията обаче е и нещо друго; тя е не само познание за обществото, но и самата е обществена дейност. Тя губи смисъла си извън обществената реализация или го променя, ако тази реализация не отговаря на научната достоверност. В книгата са актуализирани фундаменталните ... |
|
Избори и образи са двата входа в анализа на европейския дебют на България. За целта интердисциплинарни погледи кръстосват политолози, социални психолози, изследователи на масови комуникации. А доколкото Европа я мислим и градим всички, автори са и утвърдени учени, и млади изследователи, и студенти. (Не)способността на политическите елити убедително да артикулират Европа контрастира с нейните ясни, но разногласни, образи сред студенти и представители на бизнес средите. ... |
|
Основната задача, която Серж Московичи си поставя в "Машина за богове", е опровергаването на широко разпространената в социалната наука догма, според която социалните явления трябва да бъдат обяснявани със социални, а не с психологически фактори. За решаването на тази задача той анализира научното наследство на класиците на социологията Емил Дюркхайм, Макс Вебер, Георг Зимел и показва, че те не са могли да докажат постулирания от тях принцип: социалното - чрез социалното. При анализа на човешкото общество социалното може да бъде отделено от психологическото само абстрактно, в предмета на различни науки и в ... |
|
"Политикът е главният персонаж на сцената на посткомунистическия преход. По няколко причини. Първата и основната е персонализираното схващане за политика. Посткомунистическото обществено мнение вижда в демокрацията не толкова институциите, правилата, политиките, колкото личностите и лидерите. Втората е, защото политиците кристализират и устрема, и несръчностите на прехода. Те носят визията и динамиката, превърнали България за по-малко от две десетилетия от балканска посткомунистическа в европейска страна. Пак те олицетворяват неефикасността и корупцията, отреждайки ни последно място в европейския клуб на проспериращи ... |