Седмата стихосбирка на поета Красимир Георгиев е необичайна със своята жестока откровеност и със своите закодирани поетични послания. На пръв поглед строфите са семпли и смисълът на стиховете е уж ясен, но всъщност авторът не се стреми да прекара читателя през сигурния брод на лиричните постулати, а го потапя в дълбоките води на мисловната вариантност. Многопластовост на изказа, сгъстена образност, афористична поетика... – „Двустишия на Красимир” е книга, която може да се прочете за няколко минути, но която може да се препрочита много години.
Красимир Георгиев е роден на 30.09.1948 г. Завършил е СУ “Климент Охридски”. Работил е в различни медии. Бил е главен редактор на сп. ”Социално дело”, автор и водещ на телевизионни поредици по БНТ, главен редактор на в. ”Тишина” и Комплексна редакция на СГБ, главен редактор на в. „Звездица”, зам.-главен редактор и отговорен секретар на в. “Демокрация”, зам.-главен редактор на сп. „Светилник”, директор и управител на издателствата “Фльорир”, “Хемус-груп” и “Хонорабилис”. Редактор и издател е на над 300 книги на автори от над 20 страни. Автор е на книгите “Граница на ветровете” (поезия, 1969 г.), “Метал реже метал” (публицистика, 1973 г.), “Три билета за първия ред” (публицистика, 1974 г.), “Пратеникът на Петльовото гребенче” (роман-приказка, 1992 г.), “Капан ми подарете” (стихове за деца, 1993 г.), “Сага за самотници” (поезия, 1995 г.), “Десет Божи заповеди” (поезия, 1996 г.), “Емисар” (поезия, 1996 г.), “Вицове за попове” (хумор, 1997 г.), “Вицове за студенти” (хумор, 1998 г.), “Вицове за артисти” (хумор, 1998 г.), “Вицове за обратни” (хумор, 1998 г.), “За интелигентност” (тестове, 2002 г.), “Ергосфера или лапидариум на феномените” (публицистика, в съавторство с Евгени Алексиев, 2002 г.), “Любов в езерото на прокажените” (поезия и проза, 2004 г.), “Тунелът” (поезия, 2008 г.), “Двустишия на Красимир” (поезия, 2010 г.) и др. Носител е на литературни награди.