Полубогиня

Книгата е страхотна! Тя просто не може да се опише, трябва да се прочете. Тази книга ми помогна да погледна света от друг ъгъл и да опозная себе си по-добре!

Не съм сигурен в колко тиража е издадена първата книга на Ралчевски ''Безкрайна нощ'', но виждам, че отново е изчерпена и пак е трудно да се открие. Аз лично съм я препоръчал на доста хора и до сега няма човек, който да не я е харесал. А за ''Полубогиня'' вече писах по-долу.

Книгата пресъздава вътрешен духовен бунт и ми достави истинско удоволствие.

Прекалено е богата откъм теми, описания и съдържание. В анотацията е описана само малка част от това, което ще откриете вътре.

Възхищавам се на този млад,талантлив българин.Запознах се с него в интернет по повод на първата му книга и оттогава следя книгите, които издава. За кратък период от време-ТРИ! Невероятно за един млад автор, според мен,но това показва оценен талант.Не умея да предавам емоциите си в писмен вид, но определено мога да споделя, Мартин Ралчевски успя да ме развълнува.Рядко препоръчвам книга която съм прочела на близки или приятели, защото моите интереси са по специални,но определено за книгите на Ралчевски го направих.Радвам се,че този млад автор се е насочил към теми, които изглеждат позабравени:любов, страдание, религия, вяра, духовно израстване,търсене на пътя към себе си. Поздравявам го от сърце и му желая творческото вдъхновение да го следва неотлъчно.

Животът няма репетиция, нито повторение, той се случва за всеки един само веднъж и е уникален. Може би голяма част от човечеството е склонно да е свързано помежду си, да се занимава с търговия, науки, изкуства, да опитва осъществяването на фантастични идеи, да напуска планетата и да надниква дори отвъд Млечния път, отколкото да се избива. Това би донесло повече смисъл, ако търсим такъв. Логично е да очакваме, че именно в глобалния свят проблемите на съвременния човек, решавайки се всеобщо, ще облекчават тежестта си или поне своята фаталност. Но те сякаш стават все по-неразрешими, тъй като с тях обикновеният човек добива чувството, че служат за все по-голяма манипулация в ръцете на овластените да я извършват. Тези мисли предизвика у мен романът "Полубогиня". От една страна той провокира своите читатели с вечните теми – любов, смърт, страдания, съдба, религия, вяра, загадки, а, от друга – с експерименти на науката като замразяване на болен за бъдещето, когато ще се открие лекарството; опит на учените да упражнят в земни условия Големия взрив; постигане на вътрешно равновесие между индивидуалния мироглед и външната реалност, която е противоположна и пр. В търсене на духовните истини, романтиката и смисъла в хода на житието този млад съвременен автор ни представя, както апотеоза на една любов, така също и осъзнатите горчиви неразрешими проблеми, свързани с манипулацията на съвременния човек. Те засягат изконните неща – взаимоотношения, несправедливости, измами, дошли от най-близките, в чийто морал по даденост не би трябвало дори да се усъмняваме, интриги, манипулации дори в областта на здравеопазването – именно в днешния глобален свят. Главният герой в романа е силно религиозен, притежава способността да чете чужди мисли, от една страна, от друга, благодарение на тази си дарба той е станал милионер, тоест застрахован е в това отношение от бруталната борба за насъщния и притежава привилегията да прави благотворителност. Личният избор и осъзнаването на духовността, която все повече липсва, отчуждението, превърнало човека в предмет за търговия и манипулации, предлагат два избора – затваряне и вътрешна емиграция на съвременния човек в рамките на духовните си потребности или вливане в безпаметната маса, пренаселила планетата, живееща с идеалите на еднодневката. Един само щрих от засегнатите проблеми е здравословният, който всеки изпитва на гърба си рано или късно. Писателят разобличава глобалната фармацевтична мафия, която главоломно богатее с все по-новите хапчета за седем милиарда души, които все повече се изкупуват, без някой да се интересува дали лекуват или убиват. Целта е в печалбата, а не в здравословния резултат. "За разлика от мъдростта – подчертава главният герой – познанието се добива лесно... Не е важно колко знаеш, а е важно как го знаеш..." Тук се сещам за големия испански философ Хосе Ортега и Гасет (1883-1955), който в своето фундаментално изследване ''Бунтът на масите'' пише, че огромното струпване на масите и тяхното уеднаквяване наподобява отвесно нашествие на варварите, при което посредствеността се уголемява неимоверно, а посредствената душа, макар и да се съзнава за такава, има дързостта да утвърждава правата на посредствеността и да ги налага навсякъде... В противовес на човека маса, Гасет подчертава, че издигнатият човек, човекът на елита се характеризира с дълбоката нужда да се позове на един закон, намиращ се извън него, по-горен от него, на който той служи доброволно... Романът провокира читателя и с един от най-неразрешените проблеми и в модерните времена, когато общността на съюзите, на глобалните общества се опитват да ни свържат вътрешно – от какво най-много страда съвременната личност, какво й липсва, за да съхрани моралът и достойнството си и защо се чувства нещастна въпреки комфорта от изобилие на информация... В дълбочината на подтекста сякаш витае отново сянката на една от най-старите и най-прости истини, че човешкото същество, когато се откъсне от корените на естеството, както и от природните му неписани закони, престава да бъде човешко. Според една от най-древните максими важно е не само началото, а най-вече краят.

От книгите на Мартин Ралчевски може много да се научи. Но оше по-ценното е, че ме карат да се замисля за много неща. Жалко е, че талантливите ни млади хора са принудени да търсят препитание извън пределите на хубавата ни страна!

Браво Мартине! И този път успя да ме изненадаш! Прочела съм и предишните две книги на Мартин Ралчевски. Третата чаках с нетърпение и я прочетох на един дъх. Сега чакам и четвъртата. И пак с нетърпение. Мартине, пиши бързо!

Прочел съм двете предишните книги на Мартин. Предполагам, че съм бил един от първите дето са си купили и тази. Направи ми впечатление, че както така и тая изобщо не е свързана с България. Струва ми се, че ако човек не знае името на автора няма как да се досети, че е българин. По моя оценка книгата е написана така, че макар че главната героиня е жена някак си всеки може да се отъждестви с нея. По света и най-вече в САЩ има страшно много замразени хора, това го знаех. Не знаех обаче, че състоянието им е толкова крехко, че трябва постоянно да им се доливат течности, че са поставени надолу с главите и т.н. Знам, че звучи малко тривиално, но за мен това беше пътешествие към самия мене. Показа ми колко сложна и едновременно крехка може да бъде човешката душа. Не съм от най-емоционалните, но на моменти плаках като дете.

Изглежда интересна :)