Няма смисъл

"Няма смисъл" е ироничен поглед към хората, които са се взели твърде на сериозно. Всеки вестник се старае особено за съботния си брой. Добре известно е, че тогава читателите имат повече време за четене и са настроени за по-малко сухи, по-писателски материали. Онези пък, които следят българската преса, знаят колко важна за съботния брой на вестник "24 часа" е рубриката на Иво Сиромахов. Някои дори смятат, че ако материалът му не се появи, това ще значи, че "24 часа" просто е спрял.
Книгата на Иво Сиромахов го поставя още по-дръзко до Марк Твен, Джеймс Търбър, О'Хенри, Амброуз Биърс, Уди Алън. Ботев си е Ботев и Алеко си е Алеко, но в епохата на Монти Пайтън и Нециклопедията (http://uncyclopedia.wikia.com/wiki/Main_Page) българският политически сатирик може да пише само като Иво Сиромахов.

* Какво е общото между политиците и фолкпевиците?
* Защо българският елит е "сбирщина от тъпаци"?
* Какъв е смисълът от така наречения светски живот? Отговорът на Иво Сиромахов е "Няма смисъл".

"Няма смисъл" е сборник с текстове, осмиващи глупостта и простотията на българския хайлайф. Сиромахов е безпощаден в иронията си към псевдозвездите и всички онези, които са известни с това, че са известни.

"Хуморът не е лекарство. Той е обезболяващо. Може да притъпи временно болката, но не може да я излекува"

Това казва Иво Сиромахов в едно интервю за в-к "168 часа". Е, цяла България познава Сиромахов с непресекващото чувство за хумор, в което се съдържат не само такива "обезболяващи", но и ударна доза "витамини" за поддържане на добро настроение, въпреки всичко, което не харесваме ежедневието и в родната действителност. Чувството за хумор на Иво Сиромахов извира от телевизионния екран и печатните медии, от социалните мрежи и разбира се, от книгите му. От години го познаваме освен като писател, и като актьор, драматург, радиоводещ. Кариерата му на сценарист пък е свързана с дълги години работа както зад кулисите, така и под прожекторите на "Шоуто на Слави". Иво Сиромахов е автор и на десетки книги, които са сред най-продаваните заглавия от съвременни български автори. Сред тях са "Българско радио", "Моят таен любовен живот", "Шекспир 3Д", "За мен е чест", (написана съвместно със Слави Трифонов) и други.

Публикации на Иво Сиромахов се срещат в списанията "Maxim", "Playboy", "Hustler" и "MAX". Работил е и като завждащ отдел "Култура" и във в-к "24 часа", където публикува и политически фейлетони. Въпреки, че името му се среща много често по всички медии, не знаем много за него и личния му живот. Какви книги чете самият той? Една от тези, които харесва, е автобиографията на Андре Агаси. Любимият му спорт? Ездата. У себе си най-много цени чувството за хумор. А какво не може да понася? Глупостта. В случай, че искате да знаете повече - как, кога, къде започват неговият житейски и професионален път, ето какво показва биографичната справка: роден е в София на 29 декември 1971 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и след това театрална режисура в НАТФИЗ.

Като студент работи - заедно с Ути Бъчваров водят предаването по БНР "И ловец съм, и рибар съм". През 1995 г. Става носител на наградата за дебют в изкуствата. през 1996 г. Завършва висшето си образование. Има и немалко изяви като режисьор в Малък градски театър "Зад канала" и Театър "Българска армия", Сред постановките, които е режисирал, са например "Женитба" от Гогол (в НАТФИЗ), "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн, "Макбет" от Уилям Шекспир (Малък градски театър "Зад канала"), "Чаровна нощ" от Славомир Мрожек, (ДКТ-Сливен) и др.

Каква е тайната на успеха? Макар че от устата на Иво Сиромахов всичко звучи весело и смешно, ето какво казва той пред медии за успеха:

"Ako имаше изведена общовалидна формула, вероятно всички щяха да я следват. Но пътищата към успеха са различни и нито един от тях не е къс. В крайна сметка успяват само онези, които са готови да вървят дълго, да влизат в битки и да се лишат от някои неща. За всеки успех се плаща и колкото по-голям е успехът, толкова по-висока цена е платена за него."