Междусъседските отношения са част от живота на всеки човек. Тяхното съществуване е обективно обусловено от особеностите на физическия свят, който обитаваме и в който са разположени вещите, които притежаваме.
Междусъседските отношения са съпътствали човечеството от началото на неговата история и са били обект на уредба от приложимите от него правила - обичайни, религиозни, морални, правни. Тяхното съдържание е отразявало съществуващите във всеки един исторически момент нагласи и обективни дадености. Именно във връзка с отношенията между собствениците на съседните имоти са възникнали и са се развили редица правни институти, сред които са поземлените сервитути, Междусъседските отстояния за сгради и растения, търпимите действия, етажната собственост, комплексите от затворен тип и пр.
Ежедневният характер и обективната неизбежност на Междусъседските отношения определя тяхната осезаемост и висока емоционална ангажираност на участващите в тях лица. Поради това Междусъседските спорове се характеризират с редица особености, които изискват прилагането на по- специфичен законодателен и правораздавателен подход.
Настоящото изложение си поставя за цел обединяването на различните аспекти на Междусъседските отношения, които до този момент се разглеждат откъслечно и несистематично в българското вещно право. То включва четири раздела, представени последователно: I. Необходимост и значение на Междусъседските отношения; II. Граници между съседните имоти; III. Въздействия върху чужди съседни имоти и IV. Взаимодействия при ползването на съседни имоти.
Разработката е предназначена за практикуващи юристи и студенти по право, но ще представлява интерес и за всеки, който възприема участието си в огромното разнообразие от междусъседски отношения като ежедневно предизвикателство и неизбежна част от своя живот.
Анализът е направен въз основа на действащата законодателна уредба и достъпната на автора съдебна практика към април 2008 г.